Свами Б.Р. Шридхар

Свами Б.Р. ШридхарОм Вишнупад Парамахамса-Мукут Мани Джагат-Гуру
Шри Шримад Бхакти Ракшак Шридхар Дев-Госвами Махарадж

Благословените родители на Негова Божествена Милост Шрила Бхакти Ракшак Шридхара Дев-Госвами Махарадж принадлежат към уважавани брамински родове Шри Шри Упендра Чандра Дева Шарма Бхатачарийа Видйаратна и Шримати Гаури Бала Деви. На своя прославен син те дали името Шри Рамендра Чандра Дев Шарма Бхатачарийа. Неговото благословено появяване се случило в Шрипате Хапании, окръг Бурдван, Западен Бенгал. По време на живота на Гуру Махарадж в този свят Ачарийа-севаите-президента на Шри Чаитанйа Сарасват Матх, Негова Божествена Милост Шрила Бхакти Сундар Говинда Махарадж построил на това свещенно място прекрасен ашрам, носещ името Шри Чаитанйа Сарасват Ашрам.

Както представителите на славната линия на своите предци(сат-пуруш) Шрила Гуру Махарадж се е занимавал главно с изпълнението на религиозни жертвоприношения и поклонения (паурохитией). Те носели титлата Бхатачарийа. Сред тях били духовни учители, имащи хиляди ученици. Освен това в тази династия било прието да се владеят земи и да се развива земеделие. Въпреки това на първо място винаги било обучението на санскрит. Прославения род на Шрила Гуру Махарадж произхожда от мъдреца Раджариши Ватсйа известен като Раджариши Ватра-готра. Рода на майката на Шрила Гуру Махарадж също се отнася към бхаттачарийа-брахманам.

Преди появяването на Негова Божествена Милост, жената на по-големия брат на баща му се отправила на поклонение на святи места с цел да получи даршана от местното Божество. През нощта, в съня й, това Божество се появило пред нея в ръце с прекрасно дете. От младенеца струяло сияние и то нямало коса на главата си. Тя си спомнила, че жената на брат й – Шримати Гаура Деви няма деца и божеството дало детето в нейните ръце. След известно време на света се появил Шрила Гуру Махарадж и – о, чудо! – Шримати Кумуд Камини видяла, че новородения е прекрасния младенец от нейния сън.

Изключителните умствени способности на Шрила Гуру Махарадж се появили още в началното училище. Той винаги бил най-добрия ученик и два пъти минал за една година програмата за две. Още през тези години у него се появила склонност към санскрит. До завършването си той продължил своето образование в средно училище в град Оркас, който се намирал на две мили от Хапани.

В юношестките години на Шрила Гуру Махарадж майка му готвила често за цялото семейство вкусни гозби от зеленчуци, но нейния син ядял само ориз, задушен с горчиви листа от нима и гледайки го нейните очи се пълнели със сълзи. Освен това, той ял това, което му се давало само веднъж. Шрила Гуру Махарадж нищо не приемал втори път – в своето сърце той поднасял всичко на Господ.
Още като дете Гуру Махарадж ежедневно извършвал умиване в свещената Ганг. До залеза на слънцето той изминавал три мили до местото за умиване. Той късал лотосови цветове, които растели по пътя и ги предлагал на Ганг и Господ Шива. Веднъж когато Гуру Махарадж отивал в Джамапур пред него неочаквано се появила Вишва-рупа, Вселенската Форма.

В годините на обучение в бахрампурския колеж, окръг Муширабад го срещнал един астролог.Това станало на бахрампурската гара. Астрологът го помолил да си покаже ръцете и му казал, че първо, ще стане съвършен и ще достигне просветените личности и второ, ще се прослави по целия свят като проповедник на хари – катха и трето, че ще напусне този свят на деветдесет и три години. Всички тези предсказания се сбъднали. Този астролог се наричал Йоги Бир Шри Барада Мазумдар и той бил директор на лалголското средно училище, намиращо се на два часа езда от Бахрампура.

В колежа Шрила Гуру Махарадж не се интересувал от учебници, обикновено той четял само „Шри Чаитанйа-чаритамрита” и „Шри Чаитанйа Бхагавата”. Освен това той успешно вземал изпитите си тогава когато най-прилежните ученици се проваляли. Когато получил степен бакалавър по изкуство, Шрила Гуру Махарадж започнал да изучава право. Но две години преди окончателното завършване на своето юридическо образование през 1921г., той се присъединил към движението за гражданско неподчинение на Махатма Ганди. Още от своето детство, независимо от раждането си в смарта-браминско семейство, неговите природни религиозни склонности били отправени към санкиртана (съвместно възпяване на Святите имена) на Шри Чаитанйа Махапрабху. Още учейки в колежа Шрила Шридхар Махарадж дълбоко проникнал в Божествените дейности и заповеди на Шри Чаитанйа. За това не е чудно, че той отишъл в Гаудийа Матх на Шрила Прабхупада (Бхактисиддханта Прабхупад), а през 1926 г. той напълно посветил себе си на служба на Мисията. Тогава Шрила Шридхар Махарадж изоставил своя дом и се присъединил към Мисията на неговия Гурудев. Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Прабхупада се преизпълнил с велика радост и изрецетирал тази знаменита шлока от „Шри Гита”:

йад йад ачарати шрештхас тат тад еветаро джанах
са йат праманам куруте локас тад ануварттате

„Хората следват примера на велик човек. Каквото и заключение да приеме мъдреца като истина, останалите ще се съгласят с него.” С тези думи той изразил своето сърдечно ликуване по повод на това, че такъв велик посветен човек като Шрила Шридхар Махарадж се е присъединил към мисията на Шриман Махапрабху.

Още преди да приеме саннйас Шрила Гуру Махарадж притежавал качества във висша степен на достоен и непоколебим проповедник. През 1930г. по време на първата Гаудийа Матх на Улта Данга роуд, Шрила Прабхупада Бхакти Сиддханта Сарасвати Госвами го посветил в саннйаси. Виждайки дълбокото знание на свещените писания, а също и природната духовна прозорливост на своя ученик, той му дал името „Шримад Бхакти Ракшак Шридхар”, което значи „Славен Пазител на Съкровището на Предаността”.

Шрила Шридхар Махарадж много пътешествал по цяла Индия, проповядвайки на бенгали, хинди, санскрит и английски. Неговият английски се отличавал с необикновено красноречие. Той широко проповядвал посланието на Господ Шри Чаитанйа, четял лекции в колежи и университети, а също така провеждал публични семинари и санкиртани.

Веднъж в Гариди (щата Бихар) Шрила Гуру Махарадж чел лекция в местната юридическа библиотека. След края на програмата един джентълмен с горчивина признал: „Ние се считаме за образовани хора, защото общуваме с англичаните, а свойте предци ги мислим за диваци. Но вашите слова, Махарадж, ни накарха да разберем какви величия сме притежавали по-рано и колко ниско сме паднали сега”!.
Друг път, също в Гариди, председателстващия конференцията учен ерудит, мистър Басак, изслушвайки речта на Шрила Гуру Махарадж казал: „До този момент ние считахме ваишнава-дхарма за клон на хиндуизма, но днес под тежестта на вашите аргументи и свидетелствата на писанията, ние разбираме, че ваишнава-дхарма е Изначалната Религия – джива-дхарма или религията на всички души, а всички останали теистични концепции се явяват единствено неправилно разбиране на чистия първоизточник”.
Това мнение потвърждава собствените думи на Негова Божествена Милост: „Учените трябва да разберат с внимание и дълбочинно изследване на това, че ваишнава-дхарма, която донесе Махапрабху – това е оригиналната ваидика-дхарма. Знанието, което донесе Шрила Рамануджачарийа и Шрила Мадвачарийа се явява съставна част на учението на Махапрабху. Но идейте на Господ Шанкар, Господ Буда, а също и заповедите на мисията на Рамакришна са просто нееднородна смесица. Който може по подобаваш начин да разбере това е получил най-висша милост. Три са основополагащите стъпки на всички теологии самбандха-гйана, абхидейа-гйана и прайоджана-гйана”.

В Бомбай Шрила Гуру Махарадж изнасял лекция пред Теософското общество на тема: „Свръхпревъзходството на учението на Шри Чаитанйа”. В своето встъпително слово председателстващият изказал известната доктрина за тъждествеността на всички религии. Взимайки думата Шрила Гуру Махарадж казал: „По-рано аз знаех темата на своето встъпление, но за съжаление още в самото начало съм длъжен да изразя пълното си несъгласие с председателстващия. И за това за да въведа слушателите в темата на моя доклад, аз съм длъжен да предприема едно сравнително изследване в областта на теологията”.

„Аз дойдох тук за да говоря не само за превъзходството, но и за свръхпревъзходството на учението на Шри Чаитанйа. Следователно аз съм длъжен да разкрия темата на своето встъпление от по-ниско ниво. Преди всичко трябва да определя разликата между нашите виждания.”

Развивайки своята мисъл по-нататък, Шрила Шридхар Махарадж казал: „Нека да разгледаме такива основополагащи понятия като самбандха, абхидейа и прайоджана. Самбандха (знание), означава че на първо време трябва да отхвърлите всички религиозни концепции с изключение на ваишнава-дхарма, която е дал Шри Чаитанйа Махапрабху, т.е. Кришна-концепцията, всички други са свързани само с представянето на Брахман, Параматма и подобни на това. Абхидейа означава средството, както утвърждава Шриман Махапрабху, и то е гйана-шунйа-бхакти (преданост, която не е замъглена от доводи на разсъдъка), шудха-бхакти (чиста преданост), пряко следствие садху-санга (общуване с чисти преданоотдадени). А прайоджана или крайната цел не е мукти (освобождение), а према (любов към Бога). Нас не ни интересуват дхарма, артха, кама и мокша (религиозност, икономическо процъфтяване, наслаждение и освобождение). Само према-сева, любовното служене към Кришна което се явява нашата най-висша цел.

Виждайки дълбоката духовна проницателност на Шрила Шридхар Махарадж, Гурудев се обръщал към него като към „достойна личност за продължение на моята духовна приемственост ”. Той го наградил с титлата Шастра-нипуна, което означава „Гений в знанието и тълкуването на писанията”. Друг път Гурудев го наричал Ниведитатма или „Чиста душа, отдала се на Всевишния Господ”.

Преди самото си напускане от този свят Шрила Сарасвати Тхакур пожелал да чуе от устата на Шрила Шридхар Махарадж своя любим бхаджан „Шри Рупа-манджари-пада”, изразяващ най-откровеното желание на душата да служи на Господ.

По такъв начин Шрила Бхакти Сиддханта Сарасвати Госвами Прабхупад ясно показал, че Шрила Шридхар Махарадж е неговия главен приемник и представител на Шрила Рупа Госвами Прабхупада, първият апостол на Шри Чаитанйадева.

През 1941 г. Шрила Шридхар Махарадж открива свой духовен институт Шри Чаитанйа Сарасвати Матх. В началото това било само една обрасла с трастики барака на брега на свещената река Ганг. Тогава Шрила Шридхар Махарадж съчинил прекрасно стихотворение на санскрит, станало чудесно предсказание за разпространяващата се всемирна слава на Шри Чаитанйа Сарасват Матх.
След напускането на своя Гурудев Шрила Шридхар Махарадж единодушно бил почитан като най-възвишения представител на Гаудийа приемствеността. Но както винаги към себе си се отнасял като към най-недостойния. Той посветил в святия начин на живот саннйас много свои възвишени и забележителни духовни братя сред които са: Шрила Бхакти Саранга Госвами Махарадж, Шрила Бхакти Праджнана Кешава Махараджи, Шрила Бхакти Алока Парамахамса Махарадж, Шрила Бхакти Камала Мадхусудана Махарадж, Шрила Нарасимха Махарадж, Шрила Бхагаван Махарадж, Шрила Ачарийа Махарадж и др.

По времето на парикрам във Вриндаван най-големия проповедник и ученик на Шрила Бхакти Сиддханта Сарасвати Госвами Прабхупада, Шрила Бхакти Саранга Госвами Махарадж по случай Деня на появяването на Шрила Шридхар Махарадж лично му извършил поклонение със сто и осем светлини, благовонии и т.н. Тази тържествена церемония станала в присъствието на множество ученици на Шрила Госвами Махарадж и други духовни братя.

Негова Божествена Милост Шрила А.Ч. Бхактиведанта Прабхупад, чийто духовен подвиг – безпримерно и велико проявление на енергията на Господ, през целия си живот поддържал най-тесни отношения със своя духовен брат Шрила Шридхар Махарадж.

Бхактиведанта Свами Прабхупада говорил на свойте ученици: „Аз смятам Шрила Шридхар Махарадж за свой шикша-гуру (наставляващ гуру), което говори за доброто което можем да получим ние с вас от общуването си с него”. Преди своето напускане той завещал на своите ученици и последователи да приемат духовното наставничество на Шрила Шридхар Махарадж. Освен това той разпоредил да завършат строителството на залата за срещи в Шри Чаитанйа Сарасват Матх.

Всички тези факти са неопровержимо доказателство на любовта и почитта към Шрила Шридхар Махарадж. Връщайки се в Индия от свое проповедническо пътуване на Запад Шрила Свами Махарадж (Бхактиведанта Прабхупад) винаги посещавал Шрила Шридхар Махарадж и оставал на гости при него. Срещайки се с него, Свами Махарадж винаги смирено докосвал неговете нозе и молил за благословия.
Те имали помежду си много тясна духовна близост. Най-високото признание за личността на Шрила Свами Махарадж, Шрила Шридхар Махарадж изразявал със следните думи: „Аз го смятам за шактиавеша-аватар (личност, която е надарена от Господ с особени пълномощия). Кришна е слязъл за да му помогне: Него го поддържа самата Божествена енергия – не е по силите на обикновен човек да върши това, което върши той. Това е необикновено и безпрецедентно; той ни носи най-възвишената концепция и я раздава щедро и нашироко. Силата на Господ се е въплатила в него със своя блясък и величие. Той е шактиавеша-аватар и е невъзможно да не се признава този факт .”

Когато Шрила Свами Махарадж започнал своята проповед на Запад той бил вече седемдесет годишен. В такава възраст му се наложило да премине през тежки изпитания. В началото на своя път, а той проповядвал общо дванадесет години, Шрила Свами Махарадж изпратил писмо на Шрила Говинда Махарадж, най-близкия слуга на Шрила Шридхар Махарадж. Написано на бенгал, то съдържало следните слова: „ След раздялата с Шрила Прабхупад аз напълно се ръководя от указанията на Шрила Шридхар Махарадж. Сега съм в Америка. Мога да умра по всяко време, но искам да оставя тялото си във Вриндаван. От друга страна имам възможност да остана тук и да умра, проповядвайки. Така че, попитай, моля те, Шрила Шридхар Махарадж как да постъпя? Да се върна ли в Индия или да остана на Запад”?

Пристигнал следния отговор „ Свами Махарадж винаги се намира във Вриндаван. А Запад е за него прабху-датта-деша (поле на дейност, дадено от гуру). На което и място да напусне света, то ще бъде Вриндаван. За това той може да остане и да продължи своя славен труд”.

По-късно, когато Шрила Гуру Махарадж бил на осемдесет години хиляди хора от цял свят извършвали поклонение до Шри Чаитанйа Сарасват Матх в Навадвипа.Той приел за ученици няколко хиляди човека от всички краища на земята. По-нататъшната грижа за тях той завещал на своя сподвижник-слуга и лично избран приемник Ачарийадев Шри Шрила Бхакти Сундар Говинда Дев-Госвами Махарадж, който от 1992 г. проповядва по цялата планета Религия на смирението, самоотвержеността и търпимостта. Така се осъществява сърдечното желание на нашия наставник Шрила Гуру Махарадж.

В заключение на описанието на неговия живот ми се иска да приведа още два случая.

След напускането на Шрила Бхакти Сиддханта Сарасвати Прабхупад се развили ожесточени конфликти. Те всички се разрешавали и изглаждали от Шрила Гуру Махарадж. Него го обичали всички. Веднъж при него дошъл един многообразован преданоотдаден, който се смятал за негов идеен противник. Човекът обаче много често посещавал Шрила Гуру Махарадж. „Вие като че ли принадлежите към другия лагер. Защо толкова често идвате при мен?” – го попитал Шрила Шридхар Махарадж. Гостът отвърнал: „Заради вашият изключителен интелект, здрав смисъл и безпристрастен характер.”

Шрила Кришна Бабаджи Махарадж често посещавал селото, където се родил Гуру Махарадж, Шри Хапания. Всеки път той разпитвал жителите на селото „ Тук ли е учил Шрила Шридхар Махарадж? В това езеро ли се е къпал?” и т.н. Веднъж Шрила Гуру Махарадж го попитал: „Ти си мой духовен брат, защо толкова често посещаваш моето родно място?” Шрила Бабаджи Махарадж отвърнал „Аз постъпвам така, защото считам твоите произведения за равни на писанията на Шрила Рупа Госвами“ И аз се връщам там за да може върху главата ми да се посипе праха от земята, на която ти си извършвал своите игри”.