Шрила Прабхупада

Шрила Прабхупада

Негова Божествена Милост Абхай Чаранаравинда Бхактиведанта Свами Прабхупада бе расика-ачарйа, много вещ във вкусването на сладостта на чистата преданост, проповядвана от Шри Чайтанйа Махапрабху. Такава способност да се пият с наслада слушането и възпяването на Божието трансцедентално име, форма, качества и забавления е наистина необичайна. В „Шримад Бхагаватам” се казва: „Дори сред хиляди съвършени души е много трудно да се намери и една, която е чиста отдадена на Бога.”

Съвършенството или себе-реализацията наистина са забележителни постижения, но бледнеят в сравнение с неопетнената преданост. Не е необходимо човек напълно да се отдаде на Бога за да достигне освобождение от дефектното съществуване на материалния живот. Всевъзможни техники биха могли да бъдат използвани в този опит, но абсолютно смирение на сърцето не се изисква. От друга страна чистата преданост, не прилага никакви техники, но смирението и пълната отдаденост са сцената на която неспирно тече драмата на божествената любов. Негова Божествена Милост имаше такова смирение, такава отдаденост, макар в същото време често да бе много взискателен, настоявайки за високия стандарт от страна учениците си. Неговата настоятелност бе единствено заради Бога и затова е оправдана. Той бе пример за динамичната страна на смирението; не на абстрактното и стерилно, а конкретно и продуктивно смирение в изпълнение на Божиите заповеди.
Шрила Прабхупада дойде в Америка през 1965 г. „като агресор”. Агресия срещу илюзията във висша служба на човечеството. Причината за тази война бе абсолютното смирение, тъй като душите в този свят са често повече от неблагодарни, неосъзнавайки собственото си благо. Наградата обаче е висока. Тя е достойнството на душата. Такова беше делото на Негова Божествена Милост: да придаде достойнство на всички души и той го стори със своето смирение. Казва се, че онова което Мохамед направи с меч, а Християнството с богатство, той го стори със смиреното си сърце – наводнявайки цялата планета с любовта към Бога. Ще дойде ден, в който всички хора от всички раси и вяри ще възпяват славата му.

В продължение на 12 години, започвайки от 1965 докато се скри от смъртните ни очи през 1977 г. Негова Божествена Милост обикаляше замното кълбо, трансплантирайки онова, което за някои бе някаква ндийска религия насадена върху чуждестранна почва. Той демонстрираше на практика, че Гаудия Вайшнавизмът не е продукт на определена култура, а дхармата на душата. Шрила Прабхупада взе живата концепция на онова, което наричаше Кришна Съзнание и разгърна живината му далеч отвъд пределите, които Гаудия мислителите и практикуващите си представяха за достижими. Дълбока реализация лежи зад способността да се адаптира духовната реалност към разнообразните материални обстоятелства, правейки я достъпна за всички. Това е работа на ачарйа, който проповядва едновременно с предписания и с личен пример. Ачарйата не е застинал във времето. Той е разтопен от Божията любов и потича без ограничения към всекиго и всички, проявили и най-малък интерес към чистата преданост. Такъв бе приноса на Негова Божествена Милост. Той остави завета на любовта, не на правилата, който би могъл да приеме и продължи всеки от непосредствените му последователи. Даде го на всички, оглеждайки се да намери дори един, който наистина би разбрал посланието му.

Кой бе Негова Божествена Милост? Основателят-ачарйа на Международното Общество за Кришна Съзнание, баща, прител и шактйавеша аватар (упълномощена инкарнация на личната енергия на Бога), нитйанандавеша, вдъхновен от Шрипад Нитйананда Прабху. Самият Бог в най-милостивото си благоразположение би могъл да опише онова, което виждаме в него с външните си очи, нагодени към духовния ум. Вътрешната истина за вечния облик на Шрила Прабхупада завинаги ще остане запечатана за онези, които пропуснаха да прегърнат не просто формата, но самата същина на всичко онова, което той проповядваше и което онагледяваше. Даршанът (духовното откровение) за вътрешната му идентичност е негова превилегия. Дано Негова Божествена Милост милостиво дари това безценно виждане на всички, които го следват с устойчива интелигентност.