Б.С. Сарасвати Тхакур

Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура

Появяването му в Пури Дхам
В петък, 6 февруари 1874 г. в дома на Шрила Бхактивинод Тхакур от утробата на Бхагавати Деви се появил Ом Вишнупада Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур като сияйно златокожо дете.
Било кришна панчами на месец Магх. Къщата, наречена Нарайан Чхата, която се намира недалеч от храма на Джаганнатх на Гранд Роуд в Пури, била постоянно огласяна от звуците на Харинам. Онези, които видели новороденото дете, били изумени от това, че пъпната му връв била обвита през рамото му като естествен брамински шнур.

Шрила Бхактивинод Тхакур нарекъл детето Бимала Прасад, на пара шакти на Джаганнатх Дева, Бимала.
Шест месеца след появяването на детето дошло време за Ратхайатра фестивала. Тази година по волята на Джаганнатх, колесницата спряла пред къщата на Бхактивинод и просто не потегляла нататък. Джаганнатх останал неподвижен пред Нарайан Чхата цели три дни. По инструкция на Бхактивинод Тхакур пред муртите бил проведен киртан фестивал през целия тридневен период. В един от тези дни шестмесечното бебе дошло пред Джаганнатх на ръцете на майка си, сграбчило нозете на Джаганнатх и свалило гирлянда от шията му. Бхактивинод дал на детето Джаганнатх прасад за ритуала анна-прашана, в който на детето за пръв път се дава твърда храна.

Детето останало в Пурушоттам Дхам десет месеца след раждането си, след което заминало заедно с майка си на паланкин до Ранагхат в Бенгал. Цялото му детство преминало всред безкрайния фестивал на Харинам санкиртан.

Посвещение в Харинам и в Нрисингха мантрата
Докато Шрила Бхактивинод Тхакур живеел в Серампор, той се върнал веднъж от посещение в Пури с гирлянд от листенца туласи, принадлежал на Джаганнатх. Той го дал на Бимала Прасад, който по това време бил ученик в седми клас и го посветил във възпяването на Святото Име и в Нрисингха мантрата. Шрила Бхактивинод Тхакур му прочел „Чайтанйа-шикшамрита”, която пишел по това време.

Обожанието на Курма Дева
През 1881 г. Шрила Бхактивинод Тхакур започнал строежа на Бхакти Бхаван в Калкута, в квартал Рам Баган. При копаенето за поставянето на основите на сградата било намерено малко мурти на Курма Дева. Шрила Бхактивинод Тхакур научил своя седемгодишен син на правилата за обожаване на мурти и на Курма мантрата, след което Бимала Прасад започнал редовно да си слага тилак и да прави пуджа на муртито. През 1855 г. Бхактивинод Тхакур основал център за публикуване на Вайшнавска литература наречен „Вайшнавска съкровищница” в Бхакти Бхаван. От този ден детето започнало да събира опит с печатната преса, помагал в корекциите и в други задачи. През същата година Шрила Бхактивинод Тхакур подновил също така отпечатването на месечното си списание „Саджана-тошани”. Бимала Прасад пътувал заедно с баща си до много от святите места, свързани с придружителите на Махапрабху, където слушал баща си да изнася лекции върху доктрините на Святото Име.

Бимала Прасад получава титлата Сиддханта Сарасвати
Когато бил в пети клас Бимала Прасад започнал да проявява естествен талант в математиката и астрологията. Той изучавал астрологични текстовеприс големия учен Махеш Чандра Чурамани. За много кратък период станал майстор в изчисляването на астрологически карти. След това той продължил да напредва в изучаването на астрологията при Сундар Лал Пандит.

Чурамани Махасайа бил смаян от таланта на петнайсетгодишния младеж. Още от тази младежка възраст той бил наричан от учителя си Шри Сиддханта Сарасвати. След като приел саннйас през 1918 г, той получил името Паривраджакачарйа Шри Бхактисиддханта Сарасвати. Преди това се идентифицирал с името Варшабханави Дайита Дас.

Световната Вайшнавска Асоциация
През 1885 г, 399 г. след появяването на Шри Чайтанйа Махарпабху, Шрила Бхактивинод Тхакур основал Вишва Вайшнава Сабха или Световна Вайшнавска Асоциация в дома на Рама Гопал Башу в Кришна Сингх Гали. Шри Сарасвати Тхакур присъствал заедно с баща си на седмичните сбирки на Асоциацията, които се провеждали всяка неделя. Той с внимание слушал беседите върху писанията, които се случвали на тези срещи.

Отблъскване към лошата компания и материалното знание
Докато Сарасвати Тхакур бил ученик, той никога не другарувал с деца с проблемно поведение. Така от рано в живота му била очевидна неговата решителност да избягва асат-санга и да общува със светци. В гимназията той прекарвал повече време в изучаване на астрология и Вайшнавски текстове, вместо на задължителния учебен материал. Всъщност той срещал големи трудности в това да поддържа интерес към учебниците. Чувствал за напълно ненужно дори да се докосва до тях, след като веднъж напуснел сградата на училището, като би могъл да си чете единствено „Прартхана” и „Према-бхакти-чандрика” на Нароттам и книгите, написани от баща му.

Августовската Асамблея
Докато бил още ученик Сарадвати Тхакур публикувал „Сурйа-сиддханта”, „Бхакти-бхавана-панджика” и други книги, свързани с астрологията. В следобедите той обичайно отивал на Калкута Бедон Скуеър, където подхващал дебати с други ученици на религиозни, политически и други теми. През 1891 г. това спорещо общество се нарекло „Августовска Асамблея” и всички членове дали обет никога да не се женят. Хора от всякакви възрасти, включително и добре образовани и уважавани членове на обществото, присъствали на събранията на Асамблеята.

В Санскритския Колеж
През 1892 г. Сарасвати Тхакур бил приет в Калкутския Санскритски Колеж. Там отново, вместо да изучава книгите, които са заложени в програмата, той систематично изчел всички книги в библиотеката. Изучавал Ведите при професор Притхвидхар Шарма. Няколко години по-късно, през 1898 г, когато преподавал санскрит в Сарасвата Чатушпати в Бхакти Бхаван, той изучил „Сиддханта-каумуди” при същия професор и трескаво изчел целия текст. Притхвидхар Шарма го посъветвал да отдаде живота си на изучаване на санскритската граматика, но Сарасвати Тхакур не бил съгласен с него, казвайки че човешкият живот е предназначен за обожаване на Господа, а не за изучаване на граматически учебници с техните глаголни корени и спрежения, нито за четене на светски поеми.

Сарасвати Тхакур изоставя светското учение
Докато бил студент в Санскритския Колеж, Сарасвати Тхакур влязъл в публичен спор с известния учен от Каши, Бапудева Шастри и с професор Панчанан Сахитйачарйа.

Можем да видим паралели в животите на Сарасвати Тхакур и на Чайтанйа Махапрабху, защото и Сарасвати Тхакур отначало се заел с насладата на обучението и дебатирането в студентските си години, но след това се обърнал изключително към мантруването и проповядването на Святото Име. В своята атобиография той пише: „Ако продължа да уча в университета, семейството ми неизбежно ще ме тормози да се оженя. От друга страна ако се представя пред света за безполезен глупак, никой не би се опитал да ме въвлече в подобен живот. Това бе причината да напусна Санскритския Колеж. След това започнах да търся честен начин да изкарвам прехраната си с минимални училия, така че да мога да водя живот на преданост към Бога.”

В Трипура
През 1895 г. Сарасвати Тхакур приел служба при царскатото семейство в Трипура, която тогава била независим щат. Той бил нает като редактор на фамилната история на царското семейство „Раджа-ратнакара”. Докато бил там, имал възможността да изучава много ценни книги, намиращи се в царската библиотека. Когато Махараджа Вирачандра напуснал този свят през 1896 г. неговият син Радха Кишор Маникйа Бахадур бил възкачен на трона. Новият Махараджа ангажирал Сарасвати Тхакур като домашен учител по санскрит и бенгали на коронования принц Враджендра Кишор. По-късно той изпратил Сарасвати Тхакур в Калкута с най-различни задачи. Когато Сарасвати Тхакур изразил желанието най-после да напусне службата в царското семейство през 1905 г., Махараджата му дал пенсия, равна на заплатата, която получавал дотогава. Сарасвати Тхакур продължавал да получава тази пенсия до 1908 г.

През 1897 г. в Бхакти Бхаван било открито училището по санскрит Сарасвата Чатушпати. Много образовани и видни люде идвали да изучават астрология в него. От Сарасвата Чатушпати, Сарасвати Тхакур издавал месечните списания „Джйотирвид” и „Брихаспати” също както и много древни астрологически творби.

На поклонение заедно с Бхактивинод Тхакур
През октомври 1898 г. Сарасвати Тхакур тръгнал на поклонническо пътешествие със Шрила Бхактивинод Тхакур, по време на което посетили Каши, Прайаг и на обратния път Гайа. В Каши той срещнал Рама Мишра Шастри, с когото обсъждали много аспекти на Рамануджа сампрадайа. В същите онези дни Сарасвати Тхакур започнал да проявява духа на отреченение, който запазил през целия си живот. От 1897 г. той започнал да следва правилата на Чатурмасйа според Вайшнавските писания, готвейки сам хавишйана (варена храна без сол и подправки), която ядял направо от пода без да използва чиния и спял на земята без възглавница.

Сарасвати Тхакур започнал изследванията си върху Рамануджа сампрадайа докато бил в Бенгал и въз основа на проучванията си издал няколко книги и статии появили се в „Саджана-тошани”, пишейки за Шринатх Муни, Ямуначарйа и други учители,

Първа среща със своя гуру
През 1897 г. Шрила Бхактивинод Тхакур създал своето място за обожание в Навадвип в областта Годрумдвип близо до река Сарасвати и го нарекъл Свананда Сукхада Кундж. Там, през 1898 г. Сарасвати Тхакур за пръв път видял своя гуру, Шрила Гаура Кишор Дас Бабаджи Махарадж. Той бил привлечен от необикновения характер на този Вайшнава парамаханса, който бил безразличен към всички социални договорености и по-късно през месец Магх 1900 г по заръка на Шрила Бхактивинод Тхакур, приел бхагавати дикша посвещение от него.

Бхакти Кути
През 1900 г. Сарасвати Тхакур отново посетил Пури заедно с Бхактивинод Тхакур и това задълбоочило привързаността му към този град. През 1902 г. започнал строежа на обител недалеч от самадхито на Хари Дас Тхакур, която нарекъл Бхакти Кути. По същото време Махараджата на Козим Базар Маниндра Чандра Нанди Бахадур, страдайки от загубата на любимата си, дошъл да живее в палатка на океанския бряг близо до обителта. Той често идвал да слуша Бхактивинод Тхакур да дава беседи върху Вайшнавските писания. Сарасвати Тхакур също често четял и говорел върху
„Чайтанйа Чаритамрита” в присъствието на баща си.

Докато бил в Пури Сарасвати Тхакур започнал да събира материали за книгата си „Вайшнава-манджуша”. В същото време той ходел да проповядва от врата на врата при видните хора в Пури, която му донесло много неприятности. Сарасвати Тхакур обаче показал също като Прахлад Махарадж безпримерна твърдост на духа, не обръщайки внимание на обвиненията срещу себе си. При тези условия Шрила Бхактивинод Тхакур го посъветвал да иде в Майапур и да се отдаде на усамотено обожание. Връщайки се в Навадвип, Бхактивинод Тхакур го запознал с Вамши Дас Бабаджи.

Обетът да мантрува милиард Святи Имена
Докато бил в Майапур през 1905 г. Сарасвати Тхакур започнал да проповядва посланието на Чайтанйа Махапрабху и следвайки стъпките на Хари Дас Тхакур дал обета да мантрува милиард Святи Имена, минимум по три лакхи (300 000) всеки ден. През 1906 г. Рохини Кумар Гхош имал необикновен сън, подтикнал го да отиде при Сарасвати Тхакур и да приеме посвещение от него. Така той станал пътвият му ученик.

През 1909 г. Сарасвати Тхакур си построил колибка край къщата на Чандрашекхара, където продължил да следва обета си, представяйки си, че е на бреговете на Радха Кунд.

Дебати
През 1011 г. във Вайшнавския свят настанала криза. Смарта Брамините започнали обединена атака срещу Вайшнавската религия и нейните ачарии. Шрила Бхактивинод Тхакур бил трудно-подвижен по онова време, затова когато било свикано събрание на стотици учени и пандити в Миднапор в селцето Балигхай за обсъждане на въпроса, той изпратил Сарасвати Тхакур на свое място. Сарасвати Тхакур прочел статия и изнесъл беседа за разликата между брамините и Вайшнавите, които напълно сразили аргументите на материалистичните Смарти.

Същата година в Навадвип се провел дебат относно Гаура мантрата. Сарасвати Тхакур потвърдил на основата на „Чайтанйопанишад” от Атхарва Веда и на други доказателства от писанията, че специалната мантра за почитане на Чайтанйа Махапрабху е завинаги валидна.

През март 1912 г. Сарасвати Тхакур присъствал на религиозна конференция в Козим Базар, където изнесъл реч, установявайки характеристиките на чистото предано служене и критикувайки материалистичните амбиции и подлизурството на онези, които се представят за водачи на Гаудийа Вайшнаваската религия. За да демонстрира разграничаването си от тези така-наречени водачи на школата, той постил през четирите дни докато бил там.

Публикуването на „Анубхашйа”
През април 1913 г. Сарасвати Тхакур създал издателската къща наречена Бхагавата Йантралайа в Калкута. Първата публикувана книга била „Чайтанйа Чаритамрита” с неговия коментар към нея „Анубхашйа”. Следвали „Бхагават Гита” с коментара на Вишванатх Чакраварти и „Гаура-кришнодайа” на ориския поет Говинда Дас.

След напускането на Шрила Бхактивинод Тхакур на 23 юни 1914 г. Сарасвати Тхакур поел редакцията на „Саджана-тошани”. През 1915 г. печатницата била преместена в Майапур , а по-късно в Кришнанагар и продължила да издава още книги.

Напускането на Гаура Кишор Дас Бабаджи
На 17 ноември 1915 г. на уттхана екадаши Шрила Гаура Кишор Дас Бабаджи встъпил във вечните забавления. Сарасвати Тхакур изпълнил посмъртните ритуали според предписанията на Гопал Бхатта Госвами в „Самскара-дипика”, построявайки самадхито на своя гуру в квартала Нутан Чхора на стария град Кулия (днешен Навадвип).

Сарасвати Тхакур приема триданди саннйас
На 7 март 1918 г. в деня на появяването на Чайтанйа Махапрабху, Сарасвати Тхакур приел триданди саннйас в Шри Майапур. Макар да бил вечно съвършена душа, която вече била достигнала целите на ордена на отречението, той предприел тази стъпка за да проповядва евангелието на Бог Чайтанйа навсякъде без ограничения, за да изясни концепцията на социалната система дайвйа-варнашрама и за да демонстрира трансцеденталния характер на робата на парамаханса (Бабаджи), носена от неговите гуру Джаганнатх Дас, Сатчитананда Бхактивинод Тхакур и Гаура Кишор Дас Бабджи.

На същия ден той осветил муртите на Гуру-Гауранга и Радха-Говинда в дома на Чандрашекхара Ачарйа и създал Шри Чайтанйа Матх. Шри Чайтанйа Матх станал главната квартира на многобройните си клонове Гаудия Матх по целия свят.

Издателска дейност
Бхактисиддханта Сарасвати е бил силно въздействащ проповедник на Гаудийа Ваишнавизма в цяла Индия в края на 19ти и началото на 20ти век. Той е роден като Бимала-прашад Дутта в поклоническия град Джаганатх Пури, Ориса, Индия. Неговият баща бил Ваишнавския учител Шри Кедарнатха Дутта (също познат като Бхактивинода Тхакур) – бележит теолог на Гаудийа Ваишнавизма, който пръв представил ученията на Чаитанйа Ваишнавизма на Англо-говорящия свят. За Бимала Прашада се знаело, че има горещ дух, точен интелект и че води прост, аскетичен начин на живот.

До навършване на двадесет и пет годишна възраст, Бимала-прашада натрупал впечатляваща репутация на учен по Санскрит, математика и астрономия. Неговият астрономически трактат „Сурийа Сиддханта” му спечелил титлата Сиддханта Сарасвати, като признание за неговото огромна ученост. През 1905г., следвайки съвета на баща си, Сиддханта Сарасвати приел духовно посвещение от Гаура-кишора Даса Бабаджи. Сиддханта Сарасвати се доказал като способен асистент в мисионерската работа на неговия баща.

С напускането на Бхактивинода Тхакур през 1914г., Сиддханта Сарасвати станал редактор на списанието на баща си, „Саджана-тошани”, и основал Бхагавата Прес за публикуването на Ваишнавска литература. След това през 1918г., Сиддханта Сарасвати приел ордена на саннйаса (монашески орден на живот), получавайки името „Бхактисиддханта Сарасвати”. С цел проповядване философията на Чаитанйа Махапрабху в цяла Индия, той организирал мисия, наречена Гаудийа Матх с шестдесет и четири клона в страната. Центърът на Гаудийа Матх, Шри Чаитанйа Матх, бил разположен в Майапур, родното място на Чаитанйа Махапрабху.

Бхактисиддханта пътувал в Индия надлъж и нашир – от Бенгал до Ориса, до Южна Индия до Уттар Прадеш. По време на неговите многобройни пътувания той срещал царе, образовани хора, политици, религиозни лидери, философи, Британска аристокрация и учени. Някои от хората, с които е говорил, са описани тук:

Сър Джон Андерсън (Губернатор на Бенгал)
Сър Уилиам Малколм Хайли (Губернатор на Обединените Провинции)
Сър Джордж Фредрик Стенли (Губернатор на Мадрас)
Вирвикрамкишор Деваварма Маникйа Бахадур, Махарадж на Трипура.
Махарадж Кришнарадж Водайар, цар на Щата Мисур
Индира Деви (Царица на Кочбихар)
Проф. Албърт Е. Сутърс от Щатстия Университет в Охайо
Г-н Уилион Хенри Йан Вандор Сток от Батавия
Г-жа Нора Морел от Германия
Др. Магнус Хиршфийл от Берлин (известен психолог)
Проф. Др. Стела Крамриш
Проф. Йоханс от Колежа Свети Хавиерс
Сатйадханйа Тиртха Свамиджи от Утаради Матх
Васудева Рамануджа от Ембар Матх, Оури
Генерал Пунйа-Самасер Рана Джамбахадур от Непал
Пандит Мадан-мохан Малавйа
Др. Ганганатх Джха (Вице Председател на Алахабад Университет)
Др. Калидас Наг (известен писател и професор в университета в Калкута)
Др. Динеш Чандра Шен (известен писател и професор в Университета в Калкута)
Шри Джанакинатха Боше (известен адвокат и баща на Субхаш Чандра Босе)
Шри Бираджмохан Мукхопадхйайа (Заместник Директор на Колежа по Право към Университета в Калкута)
Дварака Прасад Гоел (Директор на Медицинския Колеж в Калкута)
Проф. К. Панчапагесан от Пурукоте Колеж в Мадрас
Др. Сунити Чатерджи от Университета в Калкута
Шри Ганеш Чандра Чанда (Надзорник на Археологическият отдел в Бихар)
Шри Кхагендра Натх Митра (Професор в Пресиденсткия Колев в Калкута)
Г-жа Максимиани Портас (Френски учен)

Бхактисиддханта Сарасвати приспособил традициите на Гаудийа Ваишнавизма към технологичното и социално положение на 20-ти век. Той смятал печатната преса за най-ефективното средство за разпространение ученията на Чаитанйа по целия свят и самият той е бил автор на много важни преводи, коментари и философски есета. В ранните 30 години той изпратил някои от своите ученици в Европа на мисионерска служба. Това било революционно в очите на ортодоксалния Хиндуизъм, тъй като не се предполагало традиционни монаси да прекосяват океана. Бхактисиддханта Сарасвати имплементирал други иновации, като използването на автомобили и обличането на своите последователи в Британски дрехи, за да проповядват на Английската аристокрация. Едно от най-спорните действия на Бхактисиддханта Сарасвати било неговото награждаване със свещен шнур онези, които не са били родени като брахмини. Много родени брахмини го предизвикали по този повод, но използвайки препратки към Ведическите писания, той оборил всички свои опоненти.

По време на своя живот Бхактисиддханта написал следните книги:

„Банге самаджиката” – кратък труд върху различните религиозни групи и философии в Бенгал, публикуван през 1890г.

„Брахмана о Ваишнавер Тарамйа Висайака Сиддханта” („Заключение върху Сравнението между Брахмини и Ваишнави) – Есе, базирано на известната лекция дадена от Бхатисиддханта в Миднапур. Тази книга е публикувана през 1911г.

„Пракрита Раса Сата Душини” (Сто Предупреждения Срещу Светската Зрялост”), публикувана през 1916г.

„Ваишнава Ке” (Какъв тип Ваишнава си?” – кратка поема на Бенгали от 19 стиха, описващи правилното отношение на последователя на Чаитанйа.

Бхактисиддханта също така написал коментари върху най-важните книги на Гаудийа канона. Някои от тях са:

Коментар върху Шримад Бхагаватам
Коментар върху Чаитанйа-бхагавата
Анубхасйа коментар върху Чаитанйа-чаритамрита
Ануврити коментар върху Упадешамрита
Шикшаштакам виврити коментар върху Шикшаштакам

Освен това, стотици от неговите лекции били редовно записвани от неговите последователи и печатани от Гаудийа Матх:

Хармонист (двуседмично периодично издание на английски)
Гаудийа (на Бенгали)
Саджана-тошани (на Бенгали)
Киртана (на Асамесе)
Парамартхи (на Орийа)
Бхагавата (на Хинди)

Също така Бхактисиддханта публикувал от неговия център в Калкута ежедневен бюлетин, наречен „Надийа Пракаш”.

Гаудийа Матх на Бхактисиддханта публикувала трудове на Бхактивинода Тхакур, Шестимата Госвами, Наротама Даса Тхакура и други учители от линията на Гаудийа Ваишнавизма. Някои от най-важните трудове, които публикувал включват „Джаива-дхарма”, „Харинама-чинтамани”, „Према-бхакти-чандрика”, и коментарите върху Гита на Вишванатха Чакраварти и Баладева Видйабхушана.

Бхактисиддханта Сарасвати бил известен със своята смела позиция срещу всички фалшиви философи и псевдо-духовни групи – особено онези, които се представяли за последователи на Чаитанйа Махапрабху. Ролята на Бхактисиддханта Сарасвати в движението на Гаудийа Ваишнавизма през 20ти век буди възхищение.