Свами Б.П. Пури

Свами Б.П. ПуриВ ранните години на миналия век, Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакура е започнал преданоотдадено възраждане, което бързо се разпространило в Бенгал, Индия, и впоследствие по света. Той поставил под въпрос основите на съвременната теистична мисъл по начин, който няма равен никъде в духовните писания, на Изток или на Запад. Чрез него, светът се е пробудил за ученията на Шри Чаитанйа Махапрабху и движението на чистата преданоотдаденост, шуддха бхакти.

В организирането на тази модерна бхакти революция, Шрила Прабхупада е привлякъл в своя кръг някои от най-великите духовни светила в съвременната история. Такова срещане на възвишени духовни личности може да се сравни единствено със събирането на директните последователи на Шри Чаитанйа през шестнадесети век. Един от преданоотдадените гиганти, който влезнал в орбитата на Шрила Прабхупада бил Негова Божествена Милост Бхакти Промод Пури Госвами Махарадж.

Ние не можем да опишем живота на Шрила Пури Госвами Махарадж без да подчертаем неговия принос към духовното движение, в което е бил въвлечен. Дълбочината на неговите постижения не може да бъде измерена извън контекста на Шри Гаудийа Матх. С неговите приятели и духовни братя той споделял несломима вяра в служенето на своя Гуру и посланието на Шри Чаитанйа Махапрабху. Това служене за него било единствената цел и най-висше вдъхновение. Това съзнание го довело до прекарването на целия му живот в стремеж да удовлетвори Шрила Прабхупада и Махапрабху, и да осъществи техните желания. Ако изучим неговия живот по този начин, ще видим много повече от цифри, дати, места и имена. Ние ще видим как той е олицетворение на живота, който неговите духовни учители са дошли да оставят на света.

Шрила Пури Госвами Махарадж се е родил в село Ганганандапур в района Джесоре (днес Бангладеш) на 8 Октомври 1898. Неговите родители, Тарини Чаран Чакраварти и Шримати Рам Рангини Деви, го нарекли Шри Промод Бхушан Чакраварти. По време на неговото детство, той срещнал своя вартмана-прадаршака гуру („човекът, който е отворил вратата към пътя на преданоотдадеността”), Шри Бхакти Тхакура, духовен брат и шикша ученик на Тхакура Бхактивинода, легендарния архитект на съвременното Гаудийа Ваишнава движение. Чрез Бхакти Ратна Тхакура той бил въведен в Саджана-тошани, периодичното издание на Бхактивинода Тхакура, което било пълно с негови кометари и свещени учения. По този начин Шрила Пури Махарадж се запознал с плодотворните работи на шуддха бхакти традицията, като Чаитанйа Чаритамрита, Чаитанйа Бхагавата и Шримад Бхагаватам. Отново чрез Бхакти Ратна Тхакура той научил за първи път за неговия бъдещ гуру, Шрила Бхактисиддхата Сарасвати Госвами Прабхупада.

Шрила Пури Махарадж е бил още млад студент в университета, когато за първи път е срещнал Шрила Прабхупада по време на Йога Питх в Шри Майапур през 1915. Това било изключително събитие, защото дикша гуруто на Шрила Прабхупада, Парамахамса Тхакура Шримад Гаура Кишор Дас Бабаджи, бил навлезнал в неговата вечна обител само ден преди това. Шрила Пури Махарадж често разказвал , че веднага след като видял Шрила Прабхупада и отдал почитанията си за първи път, той знаел в сърцето си, че това е неговият духовен учител. Няколко години по-късно, на благоприятния ден на Шри Кришна Джанмаштами през 1923, той приел Харинам и мантра дикша от Шрила Прабхупада и приел името Пранавананда Брахмачари.

По това време Шри Гаудийа Матх бързо се установявала като неподправено проявление на Индийската религиозна култура и трансформирала кастовото съзнание на социално-религиозния свят на Хиндуизма. Шрила Прабхупада Сарасвати Тхакура събрал своите най-близки придружители, за да сподели богатството на Шри Кришна санкиртана. Той приел триданди саннйаса през 1918, а от началото на 1920 вече заел значителна позиция в духовната сфера на Бенгали. Той бил безстрашен, когато ставало въпрос за поддържане на истински религиозни принципи. Учениците и практикуващите от Гаудийа Матх споделили тази позиция и водели най-образцов живот на преданоотдаденост, изпълнен с аскетичност, дисциплина и изучаване на писанията в дълбочина. Този висок стандарт на религиозен живот бил отличителния признак за Шри Гаудийа Матх и духвоната последователност, която следвали всички ученици на Шрила Прабхупада, включително Шримад Пури Госвами Махарадж.

Ключът към успеха в преданоотдадеността е в съвършеното слушане на святите думи на духовния учител. Шрила Прабхупада често е казвал, „Всичко, което се иска от вас е да ми дадете вашите уши.” Шрила Пури Махарадж е бил напълно отдаден на тази максима. Той е имал голямото щастие да общува отблизо с Шрила Прабхупада в продължение на тринадесет години и през това време той му е служил лично, като е записвал неговите лекции и разговори, които по-късно са били публикувани. По-голямата част от изречените думи на Шрила Прабхупада, запазени днес, са дошли от копията на тези бележки. В същото време, Шрила Пури Махарадж е култивирал дълбоко знание за Ваишнавските писания и като резултат се превърнал в истинско хранилище на богатството на ученическата последователност, водеща началото си от Шри Чаитанйа и неговите последователи. Това го е направило един от най-плодовитите писатели и въздействащи учители в цялата история на Гаудийа Ваишнавизма. Неговите творби са отражение на дисциплинираното око на един ученик, който е изразил с изящество и точност най-чистите заключения от писанията, подкрепени от неговата необикновено дълбока реализация.

Следвайки насоките на Шрила Прабхупада, Шрила Пури Махарадж редактирал, писал, публикувал и помагал в разпространението на безброй духовни публикации. Той бил първоначално вдъхновен и насочен от Шрила Прабхупада да започне писането и допълването на статии за списание Гаудийа, гръбнакът на мисионерската работа на Гаудийа Матх. В продължение на седем години той служел като коректор и един от основните му редактори. През 1926 той бил избран да ръководи единствения световен ежедневен Ваишнава бюлетин, Даиника Надийа Пракаша. Той е отговарял за това служене в продължение на две години, публикувайки всички ежедневни лекции на неговите учители, заедно със статии на негови духовни братя и други съвременници. Неговото служене и обучение не останало незабелязано от Шрила Прабхупада, който го наградил с титлата маха-махопадешака („велик инструктор”) и пратна-видйаланкара („пазител на мъдростта на древното знание на писанията”).

След напускането на неговия Гурудева през 1937, Шрила Пури Махарадж продължил своето призвание да разпространява ученията на Шри Чаитанйа чрез списанието Гаудийа, първо от Багх Базаар Гаудийа Матх, а по-късно и от Шри Чаитанйа Матх в Майапур. След като основал Шри Чаитанйа Матх, духовният брат на Шрила Пури Госвами Махарадж, Шримад Бхакти Дайита Мадхава Махардж, го поканил да води борда на редакторите на списание Чаитанйа Вани през 1964. Пури Махарадж служил с тази длъжност в продължение на тридесет години, продължавайки труда на живота си – да запази учението на неговата духовна линия. Чрез Чаитанйа Вани той продължил да оказва дълбоко влияние върху преданоотдадения свят.

Като цяло мъдростта на нашия почитан учител е обединила творби писани върху Ваишнавската философия и теология в продължение на над шестдесет години. Той е съчинил богато разнообразие от текстове, съживявайки Бхагавата дхарма чрез стотици поеми, есета, разкази, дневници, статии и лични писма, и по този начин създал хранилище на богатството на чистата преданоотдаденост за неговите ученици и света като цяло.

През 1942 Шрила Прабхупада се появил пред Шрила Пури Махарадж като видение в неговия сън и му предал саннйаса мантрата, инструктирайки го да приеме ордена на отречението. След приемането на триданди-саннйаса от неговия духовен брат Бхакти Гаурава Ваикханаша Махарадж в Чампахати през Август 1946, той обиколил различни части на Индия заедно с негови духовни братя, като Бхакти Хридой Бон Махарадж и Бхакти Дайита Мадхава Махарадж. В същото време той продължил отдадено да пише и дава лекции. По повелята на неговия духовен брат Триданди Свами Бхакти Виласа Тиртха Махарадж, той също служел седем години като главен пуджари за храма Йога Питх, родното място на Шри Чаитанйа Махапрабху.

През 50-те години Шрила Пури Махарадж приел по-уединен живот на обожание. Той се преместил в скромна къщичка на бреговете на Ганга в Амбика Кална. Царят на Бурдван бил изключително впечатлен от неговия аскетичен характер на светец и в деня на появяването на Шримати Радхарани през 1958, му предоставил древния Ананта Васудева храм в Кална.

През 1989, на 91 годишна възраст, Шрила Пури Госвами Махарадж основал Шри Гопинатх Гаудийа Матх в Ишодйан, Шри Майапур, за служене на Техни Божествени Светлости, Шри Гаура-Гададхара, Джаганнатха Дева, Радха-Гопинатха и Лакшми-Нарасингха Дева. В следващите години той основал и други храмове в Джаганнатха Пури, Вриндавана, Калкута и Миднапур.

Шрила Пури Махарадж е учил чрез всяко свое действие. Той е блестял във всички аспекти на преданоотдадената практика и може би е нямало сфера, в която той да не е показал най-висше познание, усърдие и предвидливост. Това обхващало енциклопедичното му знание на писанията до поддържането на печатницата и красивото му пеене на киртан. Той бил специално признат за своята чувствителност и внимание към детайлите в изпълнението на обожанието на божествата и преданоотдадените ритуали, и затова често бил викан за главен проповедник в почти всички освещавания на божества и церемониални функции в Гаудийа Матх. Знаело се, че той рядко почива и неговото служене е било непрекъснат поток. Дори в късните му години, той оставал буден, пишейки и мантрувайки през нощта, докато всички негови ученици били вече заспали. Когато неговите лични помощници идвали на сутринта, те неминуемо го намирали буден и възпявящ Святото Име, станал преди всеки друг в ашрама.

Шрила Бхакти Промод Пури Махарадж имал изключителна любов към неговите духовни братя и бил вдъхновен във възхвала на другите. Той намирал богатство у всеки, когото срещал. Имал способността да накара другите да се почувстват толкова желани, а техния живот толкова ценен. В същото врме, той отдавал най-малко внимание на себе си. Бил емблема на смиреност и простота, и неговата щедрост на духа и доброта докоснали сърцата на цялата Ваишнавска общност. Негови близки спътници през живота му били Шрила Бхакти Ракшак Шридхар Дев Госвами Махарадж и Шрила Бхакти Праджнан Кешава Махарадж. Към края на неговото пребиваване на този свят бил почетен от Гаудийа Ваишнава обществото за своите учения, дълъг живот на служене и отдаденост, и през 1995 бил издигнат до президент на Световната Ваишнавска Асоциация.

„Той беше любов за неговия Гуру и показа, че неговият живот е едно с неговите думи.” Тези почитания, изречени от самия Бхактиведанта Шрила Прабхупада, са най-разкриващо изявление за личността и качествата на Шрила Пури Госвами Махарадж. Той е отдал всички свои постижения единствено на милостта на неговия Гурудева. Чрез благословиите на Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакура, Шрила Бхакти Промод Пури Махарадж е привлякъл толкова много сърца към Бхагавата религията. Хора, произхождащи от най-различни среди и държави намерили в него истинско духовно ръководство и подслон. Той е поддържал принципите на чистия Ваишнавизъм и очертал пътя на шаранагати. До такава степен въплътил чистата преданоотдаденост и служене на неговия духовен учител, че един от неговите ученици веднъж казал, че Пури Махарадж можел „мълчаливо да изложи цялата сиддханта на Шрила Прабхупада”.

Ние сме изключително задължени на Негова Божествена Милост за този дар – живот на чиста преданоотдаденост в продължение на повече от век, към което можем да се стремим, да се поучим и да дискутираме като наша собствена духовна храна. Шрила Пури Махарадж напуска този свят към неговата вечна обител в ранните призори на Нарайана Чатурдаси, 21 Октомври 1999, един ден преди Раса Пурнима. Неговото божествено тяло е било транспортирано от Джаганнатха Пури в Гопинатха Гаудийа Матх в Ишодйан и положено във вечното му самадхи светилище. Преди своето напускане, Шрила Пури Госвами Махарадж посочил своя близък ученик, Шрипада Бхакти Вибудха Бодхайан Махарадж за негов приемник и Водач-ачарийа на Шри Гопинатха Гаудийа Матх.

В следващите години, с увеличаване преводите на неговите текстове и визия, светът извън Бенгал и Индия, разбира духа на истинската Ваишнавска религия, която той неуморно споделял. Нека нежният дъжд от нектар на неговите перфектни учения продължи да носи добро на този свят.