Гурудева Парамадваити

Шрила Б.А. Парамадваити Свами е пътуващ хинду монах от традицията Гаудия Ваишнава, наричан още Гурудева от нас, неговите ученици. Той преподава и практикува Бхакти Йога и със своята искрена смиреност докосва сърцата на всички, които среща по време на неговото постоянно пътуване около света.

Шрила Б.А. Парамадваити Свами е духовен учител и светец, чието сърце е потопено в доброжелателство, смирение, мъдрост и любов. Неговите учения са базирани на ведическата литература (древните писания на Индия) и са вдъхновени от мъдростта на Шрила Прабхупада, Неговия духовен учител.

Той е отдал последните 30 години от своя живот да основе места на трансцендентално вдъхновение за всички хора. Всеки ден той дава лекции относно трансценденталната наука на себереализацията, водейки учениците и отговаряйки на техните въпроси. Въпреки че по-голямата част от неговия труд е на испански, немски и английски или португалски, ние сме вдъхновени да споделим със всички вас неговата връзка с Вринда, центъра за духовна култура. Можете да зададете лични въпроси към него чрез формата за контакт на страница Контакти.

Ние от мисия Вринда го каним всяко лято, така че не пропускайте да се срещнете с истински светец.

Накратко от самия Него

Роден съм в Германия през 1953 г. Моето име е Свами Б.А. Парамадваити. Това име ми е дадено от духовен учител (Шрила Шридара Махарадж), който ми даде монашеско посвещение във Ваишнавската традиция. Сега водя живот на пътуващ монах. Рядко се задържам на едно място за повече от три дни през последните двадесет години. Пътуването до толкова много места по света ме накара да се чувствам у дома навсякъде в компанията на тези, които се опитват да търсят и да служат на истината. Срещнах се с много хора, които се опитвам да посетя отново. Както можете да си представите това е трудно, тъй като добавям нови маршрути за посещение. Но вече имаме нов метод за среща и обмен на идеи. Интернет.

Стремя се да отговоря на въпросите във всеки форум, в който участвам, за да запазя контакта си с моите приятели. И ако посещавате това място за пръв път сте свободни да се чувствате у дома. Би било чудесно да ви видя лично един ден. Поради тази причина можете да потърсите моя график на местата, които посещавам, за да знаете къде съм във всеки момент.

Нека Всичката слава бъде за Шрила Прабхупада, моя вечен духовен учител. Всичката слава за Върховния Бог Шри Кришна, който е Свръхдушата в сърцето на всеки и който ме постави в краката на моя духовен учител и на много други духовни водачи също.

Между другото, нека ви поздравя. Искам да служа на моя духовен учител и той ме помоли да служа на всеки, който той изпрати при мен. Готов съм за това. Който и да си, ние се срещаме тук по волята на провидението. Това означава, че твоята Карма да ме срещнеш е моя Карма да те срещна. Карма означава реакции от нашите предишни дейности и желания. Или това е божествена интервенция за нас да се срещнем тук в Киберпространството. Тогава това няма да е Карма, а ще се превърне в милост от Бога. Добре, нека ви разкажа нещо за моята пътека която ме доведе до монашеството и до това да бъда тук, в интернет, с вас.

Роден съм в Германия в малко село, малко след края на втората световна война, през 1953 г.  Живях в село от десет къщи и по този начин имах близка връзка с природата. С моите сетива, които полудяваха, и със свят, пълен с проблеми като виетнамската война, бързо стигнах до заключението, че не принадлежа на това място. На 15 години станах вегетарианец. Ето списък на хората, от които се повлиях малко или много, един след друг, за да ви покажа как се случи моят вътрешен растеж:

  • Моята майка, чрез нейната доброжелателност, толерантност и простота.
  • Моят дядо по бащина линия за това, че беше ексцентрично отдаден на музиката.
  • Моят дядо по майчина линия за това, че ми показа че живота в миналото е безполезен.
  • Моят баща, който ми показа че вярата в Бога не е сигурно нещо.
  • Карл Орф, чрез неговата проста музика.
  • Моят чичо Нино, който ме научи, че авторитетите са истински, ако се държат правилно.
  • Християнският свещеник, който се провали в отговорите на моите въпроси по времето на моето християнско обучение.
  • Карл Маркс, за неговото търсене на справедливост.
  • Маркус, Блох и други леви идеолози, които формираха настроението ми в моя ранен ученически бунт.
  • Че Гевара, заради това, което смятах за дръзка стъпка срещу корумпираната система.
  • Лаодзъ за това, че ми даде надежда отново в една различна реалност.
  • Бийтълсите, Мууди Блус, Куинтесенс и Пинк Флойд за техния звук, който ме докосна.
  • Всички членове на комуната, които споделиха живота си с мен и които извършиха великата работа да ме научат, че истинската любов не може да се намери в простите физически връзки.
  • Всички приятели, които похабиха живота си с наркотици и по този начин ме спасиха от участта да ги последвам.
  • Музикалният филм „Коса”, който ме свърза с Маха мантрата и ме спаси от военна служба.
  • Херман Хесе, който ми даде думата Говинда и свещена надежда.
  • Всички тези, които наблегнаха на това, че човешката форма на живот има смисъла на себереализацията, а не просто удоволетворение на сетивата.
  • Много Йоги, които срещнах, за да разбера, че Йога без преданост към Бога няма да ми даде любовта, от която се нуждая.
  • Богът, който пребивава в сърцето ми, който ме спаси от това да бъда глупакът, който е убил своето тяло.
  • Моят приятел Волфганг, който беше с мен на всяка стъпка в търсене на истинска духовна пътека, с изключение на последната – да се отдам на Шрила Прабхупада.
  • Джая Гораджи, моят пръв храмов президент, когато бях Брахмачари (опит за безбрачно монашество). За това, че беше твърде чист, за да забравя.
  • Шрила Прабхупада, личността, на която никога няма да мога да се отплатя, като капитан на кораба на моето тяло, който преминава през океана на материалното съществуване. Той ми обясни най-важното нещо, което никой преди това не можа да направи по някакъв смислен начин; Защо страдам толкова много? Млад и невинен, защо се чувствам ужасно по отношение на този свят и всичкото това насилие, и т.н.? Той ми отговори: „Защото си бил негодник. Карал си хората да страдат в миналите си животи и сега получаваш реакциите заради това.” Какво облекчение. Накрая ясна и позитивна картина. Нещо, което може да се направи, за да не продължавам в тази еготична картина на невежество. Той ми каза да стана революционер на истината, душата и службата за истинска полза на всички страдащи хора. Той изобличи консуматорското общество, атеистичния диалектически материализъм. Комунизма и Капитализма. Той даваше надежда чрез прост живот, Висше Мислене, Молитва и служене чрез екологична мъдрост. За използване на технологията, за да се служи единствено за целите на Бога. А не за да се създава повече страдание за другите. Иначе ние искаме да живеем във Вриндаван, в любов към всички живи същества и дълбока погълнатост от божествената двойка Шри Шри Радха и Кришна, които са произхода на всичко.

Аз исках да ида в Индия, за да срещна моя духовен учител, но баща ми ме задържа в Европа, защото ми отказа паспорт, а аз още не бях навършил 18 г. Да чета книги за индийската йога традиция беше важно, след като моята вяра в политическите организации или хипи консумеризма се сринаха. Стана ми ясно, че Джордж Харисън беше на вярната пътека, когато пееше Маха мантрата по радиото. Трябваше да намеря своя учител. Пристигнах в храма една вечер в 9:00 след една одисея на автостоп до Париж. Дюселдорф, в една сграда, декларирана като негодна за живот от правителството. Хипитата бяха счупили вратата и двама млади преданоотдадени се бяха настанили на последния етаж, където бяха направили малък храм. „Колко дълго ще останеш?” ме попита единият. „Няколко дена,” отговорих, но някакъв глас ми каза отвътре “Ще бъде по-дълго, отколкото си мислиш”. Тогава, на възраст само 18, намерих манастир без корени в западния свят. Всичко беше ново. Ние, начина на обличане, музиката, лидера на ашрама, храната, книгите, ежедневните дейности, фризурите, времето за ставане, накратко всичко. И това ми харесваше. Тези, които не идваха при нас, бяха по-скоро подозрителни към нас и поведението ни. Но тези, които споделиха няколко дни с нас, най-малкото станаха наши приятели. Много от тях искаха да научат за Йогата на Любовта. Не разбирах много, но скоро самият аз трябваше да започна да обяснявам. Как да промените живота си? Как да спрете да вземата наркотици? Как да формирате смислено отношение към семейството? Как да откажете пушенето? Как да добиете сила за живот? Как да попречите на приятелката си да направи аборт? Как да получите или използвате парите си мъдро? От малко объркано дете, бързо трябваше да се науча да помагам на останалите. И повтарянето на това, което бях чул или чел изглежда сякаш имаше чудодеен ефект. Хората искаха да се „присъединят” към двустайния Ашрам с вода през 6 етажа, от една чешма насред европейската зима. Беше сладко като мед и трудно като сурови отречения. Всеки ден ние излизахме, за да разкажем на другите за нашия духовен учител и духовен път. Ставахме в 4 сутринта и мантрувахме Маха мантрата. След това пеехме песни за Говинда и четяхме книги под ръководство на някой от нас като лектор. След това готвехме и чистехме храма. След това приемахме Прасадам, което е духовна храна, пречистена от карма, която беше с невероятен вкус! След което към 11:00 сутринта излизахме, за да разпространяваме нашите няколко списания и да поканим хората да ни посетят и да дарят за нашия Ашрам. Бях стигнал до заключението, че парите са истинската причина за омразата и алчността и все още имах хипи идеята, че мога да живея без тях. Но Джая Гораджи ми каза. „Парите са само енергия. Трябва да ги използваме за удоволствието на Върховния, не срещу някой и не за лично удоволетворяване на сетивата. Ако хората дадат дарение за нашия храм и ние ги използваме честно за духовни дейности, парите ще послужат за тяхното духовно благополучие”. Бях леко скептичен, но скоро осъзнах истината на тези инструкции. Тези, които с желание помагаха в нашите дейности, успяха много ентусиазирано и щастливо да променят техния собствен живот. Трудно ми беше да повярвам. Дори получихме кола като дарение от едно младо момче. Тогава чухме, че нашият духовен учител ще дойде скоро в Париж. Очакванията се движеха в двете крайности. Имаше голям ентусиазъм у всички да идем в Париж и да срещнем нашия Гуру лично. Диво въображение и обнадеждени молитви. Възможно ли е да срещнеш някой като Исус лично? Възможно ли е той да ни вземе и изведе от този свят? Има ли той всички мистични енергии? Може ли той да разреши проблемите на този свят? Може ли той да премахне нашите съмнения, похот и трудности да контролираме страстите си? Ще ме приеме ли той? Беше смес, достатъчно мощна да започна нещо невъзможно. Отидох в Берлин преди това за да науча от Васудеваджи как да рисувам за Кришна. Уви, моите таланти попречиха на моето служене чрез рисуване. Тук бях в един разделен град и трябваше да направим план как да проповядваме от другата страна на стената. Тогава отидохме в Париж и това, което се надявахме се случи по-интензивно, отколкото очаквахме. „Кажете на всеки за Кришна. Направете това мисия на живота си.” Думите на Шрила Прабхупада все още звучат в паметта ми. Осем дни блаженство. Танци, Прасадам и дневни класове. И тогава, денят на моето посвещение дойде. Казвам ти приятелю, това беше все едно на дете да подарят 3000 подаръка едновременно! Не знаех как да скоча по-високо. Срещнах моя истински приятел. Срещнах бащата на моята душа. Срещнах моя революционер на любовта. Срещнах ученият на истината, който смело побеждаваше материалистичното общество без да прави някой нещастен. Почувствах, че пристигам у дома. Истинският дом.  Живот без Гуру е като къща без покрив. Намерих този покрив над моята глава, аз, който бях толкова тъжен по отношение на този свят на насилие и явна несправедливост. Той ми даде нова перспектива, перспектива да стана активист за помагане да се решат проблемите, вместо да остана пасивен престъпник в света такъв, какъвто е. Бъди част от решението, не от проблема. Каквото и да правиш да не се предадеш. Това е единственото, което можеш да загубиш. Аз не искам да загубя каквото и да е, още по-малко моята любов и моето сърце. Накрая намерих някой, на който да ги дам. Но той щеше да замине след няколко дни, така че аз трябваше да поглъщам всичко много бързо. Живей за другите, не за себе си. Ако харесваш и искаш, бъди монах за цял един живот. Ведическите светци го препоръчват. Не знаех какво да мисля. Но аз бях щастлив. Той беше личността, на която можех да служа, защото той нямаше скрити мотиви зад неговата кампания.

Уау. Има толкова много, което имам да ви разкажа. Надявам се, че не ви доскучавам. Е, аз не скучая. И наистина бих искал да ви заведа с мен в Париж точно сега, за да изпитате същото, което аз имах възможност да изпитам. Защото ако срещнете Шрила Прабхупада, ще разберете наистина защо след толкова години от 72-ра до днес аз все още го наричам моя духовен учител и все още се стремя да бъда негов истински слуга.  Нещо друго, което той ми каза, е, че ние винаги трябва да сме смирени, за да не правим много грешки. Забелязах, че това не е лесно. Всъщност понякога, когато видя някой в неговото семейство, който не се държи правилно и трябва да бъде спрян или изобличен, трябва да защитавам наследството на моя Гуру със силни думи. Но това е друга история и ти можеш само да спечелиш ако прочетеш за нея, ако за себе си решиш, че можеш да посветиш твоята енергия, за да формираш духовно общество. Иначе има толкова много нектар в духовния живот, литература за цял живот, задачи за свършване, които започват от това да се живее в джунглите на Еквадор и да се създаде чудесно убежище – място за отдих, или да се разпространяват CD-та с посланията на Кришна и Неговата Бхагавад Гита. Дори да съм един незначителен последовател на моя духовен учител, имах шанса да науча много и понякога чувствам подтик да пиша за това, за да помагам на моите приятели и обитателите на ашрами. Шрила Прабхупада, с неговата безкрайна добрина, ме изпрати на мисия в много държави. Някои от които аз все още посещавам и се опитвам да служа на неговите преданоотдадени там, които доброжелателно ме молят да бъда част от техния живот. Аз приех няколко ученика след неговото напускане. Нека ви разкажа за този феномен.

Всъщност това е желанието на моето сърце, да ви взема с мен при моя духовен учител. Той е моята подкрепа във всяко служене, което правя. Но хората трябва да имат някой, на който да се доверят, да служат, който да ги наглежда. Това е, което ние наричаме шикша (инструктиращ) Гуру в нашата традиция. И тази личност трябва да е наистина отдаден слуга на неговия Гуру. Иначе връзката се прекъсва. Това не е формална връзка. Това е сърце до сърце. Само ако някой чувства, че Кришна е реален, идва при мен чрез някой преданоотдаден и тогава може да Го следва и може би ще открие своя духовен учител. Това е изцяло в ръцете на всемогъщия. Никаква система няма да озакони или да се намеси в личната духовна връзка на някой с неговия духовен учител.

Въпреки това, аз съм толкова незначителна душа. Не мога да се нареча преданоотдаден на Кришна, но се моля по безпричинната милост на моя духовен учител да стана истински преданоотдаден някой ден. Тогава някой би ме попитал: „Как посмя да приемеш ученици след като си на такава начинаеща позиция?”. Е, добре, но това е дълга история и интернет читателите едва ли имат толкова време. Но разбрах, че когато моят духовен учител напусна този свят, някои от моите братя не се държеше по най-правилния начин и аз трябваше да реша дали да поема отговорност на моите плещи или да спра да проповядвам. Последното не е нещо, което моят Гуру ме ентусиазира да бъда. Но все пак имах много съмнения. Когато кажете на другите за своя духовен учител те стават любопитни незабавно. Къде бихме могли да намерим такова семейство, духовен защитник и духовна връзка? Ако не знаете отговора, те ще напуснат много нещастни. Ако много напреднал преданоотдаден е в близост и те вдъхновява също така, правилният избор е да му помогнеш и да му доведеш нови души, които да води. Но ако няма такъв преданоотдаден наблизо, който да отвори сърцето си за теб, не се доверявай на всеки. Тогава трябва да вземеш много голямо решение.

Имах много проблеми. Но в Колумбия, където живеех по това време, нямаше водачество и пазител от никой от моите братя или други старши преданоотдадени за младото ваишнава общество, в чието създаване имах щастието да участвам. Отидох в Индия, за да получа повече яснота. Там срещнах милостта на Кришна отново. Казвам ви, няма граница за божествената милост. Лично го изпитах. Когато всичко изглеждаше наистина сиво без моя Шрила Прабхупад, срещнах неговия брат Шрила Б.Р. Шридар Госвами Махарадж. Има толкова много неща които могат да се кажат за него, но ще го направя кратко тук. Той ме окуражи да поема риска лично да водя другите в техния духовен живот със защитата на всички предишни учители от нашата Сампрадая (училище за посвещения).

Той също така прие моето отречение и милостиво ми даде посвещение в Саннйас Ашрам. Това означава, че той изрече свята мантра в ухото ми, която ми разкри най-висшата цел и ми даде Името Бхакти=Любов, Алока=Светлина, Парамадваити=Най-висшето единство на божествената двойка Радхе Кришна, във формата на Чаитанйа Махапрабху.

Много имена за човек като мен.  Добре, това е което искаме да постигнем и на което искаме да служим. Имената, които взимаме от нашия духовен учител винаги ни показват търсенията на нашата душа. Той също ми каза да отида да служа в мисия, както моя духовен учител вече ми бе указал и да помогна на хората чрез публикуване на духовни книги. Ние правехме това вече няколко години, но то не беше много – книги на испански и на немски. Броят на хората, от които се повлиявах през годините, не престана да расте след като станах ученик на Шрила Прабхупада. Шрила Хариджан Махарадж ме вдъхнови чрез неговото изпълнено с чувство за хумор неуморимо служене в Южна Америка. Шрила Атулананда стана мой скъп приятел и неговата поезия ни придружаваше в сладките киртани в Германия. Валтер Айдлиц и неговите ваишнава учения наистина ме издигнаха и продължават да го правят с много книги, преведени на много езици. Фридрих Рукерт ме вдъхнови, така както беше научил Санскрит без учител, като направи първия Германо-Санскритски речник и преведе ведическите стихове в най-красивата Германска поезия. И на края, но не по значение, Шрила Бхакти Прамод Пури Госвами, президентът на Световната Ваишнава Асоциация (Вишва Ваишнава Радж Сабха) на неговата напреднала възраст от 101 години ми показа да не се предавам при никакви обстоятелства. Имах шанса да му служа като секретар на конфедерацията на Ваишнавите и на някои от техните Мисии. Неговата извисеност не може да се обясни с думи. Неговата сладост и смиреност ще бъдат моя водеща звезда за остатъка от този ми живот (се моля).

Сега се опитвам да служа на всичките си приятели и трябва да отбележа, че Интернет ми помага в това. Разбира се съществува проблемът, че времето, което прекарвах в личен разговор с хората, сега трябва да прекарвам чрез общуване по е-мейл. Но е толкова прекрасно да се почувстваш близо до някой, който е от другата страна на океана. Не мисля, че прелитащите със самолет саннйаси са най-доброто нещо. Всъщност невероятната служба на Шрила Прабхубада е тази, която създаде нуждата да посещаваме Ваишнавите на такива далечни места. Но се надяваме, че бъдещите саннйаси могат да се посветят повече на местните региони, където пътуването може да се осъществи по-лесно.

Много съм щастлив да кажа, че моя духовен учител ме благослови с много любящи души, готови да се отречат от светския еготизъм и ми помогнаха в тази трудна задача да служа на Ваишнава Йога обществата на много места. На всички останали преданоотдадени, които рискуваха техните сърца и души, за да ми помогнат да служа на моя Гурудев, както духовни братя, така и смятащите се за мои ученици, казвам ви тук и сега че Шрила Прабхубада дойде при мен чрез всички вас. Винаги ще се опитвам да ви служа правилно. Нищо адекватно не мога да кажа, за да изразя моята благодарност за това, че съществувате.

Моля се за вас да получите вечната благосклонност на Кришна Према и Радха Дасйам, любов към Бога и състрадание за всички страдащи души, щастие в този живот и сила да следвате обетите и стремежите си.

Сега вие знаете малко за моя живот и моите чувства. Саннйас значи някой да стане публична личност. Отречението е сравнимо с гражданско самоубийство. Но е добре да се служи на другите и да се обичат много души. Бракът е велика любов за дадено семейство. Но саннйас е любовта на много хора. Това е възможно на дадено ниво на лична еволюция. Не може да бъде изкуствено, в противен случай ще е опасно.

Вие също можете да контактувате с мен, за да можете да ми зададете въпроси, на които да отговоря. Ако имате личен въпрос вие можете да го пратите на моя секретар. Простете ако отговорите ми се забавят до три месеца. Това е, защото понякога не съм свързан с Интернет с месеци, посещавайки далечни места с трудности за всякаква технология.

Пожелавам ви толкова много успех във вашето духовно пътуване. Не преставайте да се съмнявате, за да се пазите от неистината. От друга страна, бъдете готови да се съмнявате и в съмненията, когато достигнете решителната точка на получаване на отговори на вашите молитви към Бога. Когато зовът ви застигне от безкрайния свят, бъдете готови да скочите в ръцете на божествената добрина (Вишудха сатва).

Можете да потърсите повече за Парамадваити Махарадж в Интернет. Той има над 6 000 ученика по цял свят. Те са посветили много интернет страници на Него и на Неговата дейност. Самият Той е написал множество книги и статии. Заинтересованите да намерят своя истински чист духовен учител, така както е препоръчано в древните писания, могат да се свържат с нас чрез информацията дадена на тази Интернет страница.

Благодарим Ви за вниманието!