Бхактивинода Тхакур

Бхактивинод ТхакурПоднасям поклоните си пред теб, о Бхактивинод! Ти си формата на вечността, познанието и щастието, въплъщение на енергията на Гаура и най-добрият сред последователите на Рупа Госвами.

Духовната идентичност на Бхактивинод
Трансцеденталната идентичност на Шрила Бхактивинод Тхакур се разкрива пред членовете на духовното му семейство. Той е най-добрият сред последователите на Рупа Манджари, водачката в групата на Лалита Сакхи. Лалита Сакхи е най-близката сред осемте приятелки на Радхарани. На различни места в своите творби Шрила Бхактивинод Тхакур посочва тази божествена идентичност:
Молейки се: „Включи ме в служенмето към Божествената Двойка в раса танца”, Бхактивинод, най-недостойният слуга на Лалита Сакхи, сграбчва здраво твоите лотосови нозе. (Калйана-калпатару)
Бхактивинод Тхакур дава също така своята вечна духовна идентичност като Камала Манджари, прислужница на Шри Рупа Манджари, в песента „Сиддхи-лаласа” в своята „Гита-мала”. Нейната кунджа се намира в горичката на Лалита, Врадженда Сукхада Кундж, където тя показва стандарта за служене към Божествената Двойка:
„Оттенъкът на тялото ми е като светкавица и нося сари с цвета на ясно нощно небе обсипано със звезди. Аз съм на 12 и половина години и живея в Свананда Сукхада Кундж.”

Нуждата от появяването на Бхактивинод
След напускането на Шри Кришна Чайтанйа Махапрабху, Сварупа Дамодар, Рамананда Рай, шестимата Госвами, Шринивас Ачарйа, Нароттам Дас и Шйамананда Прабху тъмен период се спуснал над света на Гаудия Вайшнавизма. Онези, които били неспособни да разберат трансцеденталната чистота на религията на любовта на Махапрабху създали много еретични секти и апасампрадайи. Тотарам Дас Бабаджи е изброил тринадесет такива.

Образованата висша класа на бенгалското общество била шокирана и отвратена от практиките на тези еретични секти и започнала да идентифицира религията на Махапрабху с низшите класи, с необразованите и неморалните. Така хората от висшето общество нямали разбиране, нито вяра в истинската религия на Махапрабху. Най-щедрият от всички инкарнации Шри Чайтанйа Махапрабху съжалил тези заблудени същества и за да им посочи пътя на божествената любов, изпратил своя вечен придружител Шрила Бхактивинод Тхакур в този свят. Притежавайки свръхчовешки умения, Тхакур написал повече от сто книги на няколко различни езика с целта да срази всички неортодоксални гледища, противостоящи на истинските доктрини на религията на Махапрабху. Резултатът от това бил, че мнозина членове на изисканото общество както и други по целия свят признали несравнимата ценност на ученията на Махапрабху. Основателят на Чайтанйа Матх и на Гаудия Матхите из целия свят Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур основал своята мислия на книгите и ученията дадени от Шрила Бхактивинод Тхакур и привел в действие изпълнението на посланието на Махапрабху, което намираме в „Чайтанйа Бхагавата”:
„Името Ми ще проникне всяко село и всяка държава в този свят.” (Чайтанйа Бхагавата 3.4.126)

Така Шрила Бхактивинод Тхакур дал несравним принос за висшето духовно благополучие на човечеството. Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур пише в своя предговор към „Джайва-дхарма”: „Шрила Бхактивинод Тхакур е изключително скъп спътник на Шри Чайтанйа Чандра. С течение на времето когато онези, които проповядвали волята на Чайтанйа Дева напуснали този свят за да влязат във вечните божии забавления, небето над Бенгал бавно потъмняло, покрито от гъстите облаци на сетивното наслаждение и фалшивото отречение. Небето било плътно покрито и светът бил лишен от лъчите на светлината, идваща от Санкиртана пропагандиран от Чайтанйа Махапрабху. Едно по едно слънцето, луната и неизброимите небесни звезди избледнявали пред погледа, оставяйки само случайни светкавици да разкъсват непрогледния мрак на невежеството. Около 350 години след появяването на Чайтанйа Махапрабху, Шрила Бхактивинод Тхакур дойде за да освети небето над Гаудия.

Всички големи добродетели присъстват в тялото на един Вайшнава. Добрите качества на Кришна постепенно се развиват у Неговите предани. Всички тези трансцедентални качества са характеристики на чистите Вайшнави и те не биха могли да бъдат обяснени напълно, но аз ще се опитам да посоча някои от най-важните сред тях. Преданоотдадените са винаги милостиви; те не са нападателни и заядливи. Те са истинни, еднакви към всички, безгрешни, щедри, кротки и чисти. Те са лишени от материални притежания и работят за благото на другите. Те са омиротворени, отдадени на Кришна и лишени от желания. Благи и непоколебими, те напълно контролират шестте недостатъка на характера – похот, гняв, алчност и т.н. Ядат само колкото е необходимо и са разсъдливи, почтителни и свободни от фалшив престиж. Те са смели, състрадателни, приятелски настроени, поетични, вещи и мълчаливи. (Чайтанйа Чаритамрита 2.22.75-80)
Всички тези качества на преданоотдадения бяха до съвършенство проявени у Шрила Бхактивинод Тхакур през целия му живот на чиста преданост. Океанът на състраданието, Шри Гаура Хари, прояви тази милостива привода пред обусловените души по девет различни начина. Същия тип милостиво раздаване се наблюдават и в живота и делото на Шрила Бхактивинод Тхакур.”

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур пише още: „Преданоотдадените от линията на Шрила Рупа Госвами не проповядват вяра в собствените си сили, а по-скоро приписват всичко на источника на духовната си мощ. Така и ние правим всичко заради Шри Кришна Чайтанйа, Шри Рупа, Шрила Бхактивинод Тхакур и нашите божествени учители.” (Патравали)

Семейната история на Шрила Бхактивинод Тхакур
Точно както най-висшето съвършенство на Върховния Господ Шри Кришна намираме в Неговите дейности в човешка форма, по същия начин вечните Му придружители също действат по човешки начини когато се спускат на това земно ниво за благото на всички живи същества. Макар да изглеждат като обикновени човешки същества, те всъщност никога не биват засегнати от илюзорната природа и винаги остават трансцедентални по отношение на нея. Те може и да са поставени всред семейния живот, но никога не биват въвличани от материалните чувствени желания като обикновените обусловени души поради дълбоката си привързаност и любов към Бога. Те просто участват в забавлението, в което имитират делата на останалата част от човечеството за да могат да общуват с тях с цел да им принесат добро. Онези, които с искреност са се отдали на Вишну и на Вайшнавите са способни да разпознаят нематериалния характер на тези личности.

Цар Адишура поканил някои брамини и други индуси от висшите класи да дойдат в Бенгал; сред тях бил един кайастха на име Пурушоттам. Негови наследници от седмо и осмо поколение били Шри Винайака и Нарайан, които станали правителствени министри. Потомъкът от петнайста генерация бил съвременникът на Махапрабху, Раджа Кришнананда Датта, преданоотдаден на Бога. Нитйананда Прабху веднъж дошъл в дома му с целия си антураж и го дарил с обилни бхлагословии. Сред потомците на Кришнананда Датта бил Говинда Шаран Датта, който основал селцето Говиндапур. Калигхат, Сутанути и Говиндапур са трите села, които оформят централната част на Калкута.

Внукът на Говинда Шаран Датта се наричал Рамачандра. Неговият внук бил Мадана Мохан Датта, който дарил Хедуа Пукур в Калкута на градската община за общо ползване. През 1774 Мадана Мохан Датта похарчил огромна част от личното си богатство за да построи стъпала на Преташила Тиртха в Гая и планината Чанданатх. Негов внук бил Раджабаллабх Датта, чийто син Ананда Чандра Датта бил много религиозен и непривързан към материалистичния живот. Ананда Чандра се оженил за Джаганмохини Деви, дъщеря на знатния заминдар от село Ула в областта Нанда, Ишвара Чандра Мустауфи.

Шрила Бхактивинод Тхакур приел Ананда Чандра Датта и Джаганмохини Деви за свои родители в Ула-Бирнагар, в дома на своя дядо по майчина линия. Това се случило 352 г. след раждането на Чайтанйа Махапрабху, в неделя, на 2 септември 1838 г; било шукла трайодаши през месец Бхадра. Родителите му го кръстили Кедарнатх.

Детството на Бхактивинод Тхакур
Бхактивинод съчинил първото си стихотворение когато бил едва двегодишен. Тази необикновена проява на талант била знак за бъдещото му призвание и за трансцеденталните песни, които щял да напише по-късно през живота си. Песни като неговите, изпълнени с отдаденост към Бога и святи чувства, не са резултат на светска образованост или съзидателност, а са себе-проявили се у един вечно съвършен спътник на Бога. Думите на жителите на Вайкунтха по никакъв начин не се различават от обекта на тяхната реч, Върховния Господ. Те не биха могли по никакъв начин да бъдат сравнени с която и да било светска звукова вибрация. Всяка дума, която е използвал Тхакур е божествена амброзия, събуждаща настроение на любов към Бога, изпълнена със сладостта на преданите чувства.

Едва на шест той вече знаел всички детайли от историческите епоси Махабхарата и Рамаяна. Нима едно обикновено шест-годишно дете е способно на такъв подвиг? Без божествена милост е невъзможно да се разбере основата на всички писания на предаността. Те не са достъпни за обикновеното образование. Писанията сами разкрили значенията си в сърцето на Тхакур. Затова можем да заключим, че съществува основополагаща разлика между неговите тълкувания на писанията и онези, които са извлечени от светския научен анализ.

Според собствената му автобиография, Шрила Бхактивинод Тхакур започнал да изучава астрологически текстове когато бил само на девет години, но ги изоставил за да се вглъби в духовните истини на десетгодишна възраст. Макар по естествен начин всеки момент да се намирал всред вечна трансцедентална осъзнатост, той проявявал тези забавления за да даде пример за специалните характеристики на човешкия живот. По това време започнал да се среща с хора с цел да разбере какво ги занимава и какво ги ръководи в живота. Той влизал под кожата на всеки с когото се запознаел със сладките си думи и почтителното си отношение. В резултат на това никой не чувствал гняв или разочарование дори когато той посочвал пропуските в аргументите им Това е извън възможностите на едно обикновено немирно десетгодишно хлапе.

Ето какво разказва Шрила Бхактивинод Тхакур за някои случки от детството си в своята автобиография: „Ходех винаги, когато се организираше празник в нечий дом. Често в жилището на Брахмачари имаше такива религиозни фестивали. Отвън имаше красив храм, а вътре цветна градина и олтар за орнени жертвоприношения. Брахмачари извършваше обожание по тантристкия култ. В една малка скрита стаичка той пазеше един човешки череп. Някои хора казват, че ако дадеш вода или мляко на човешки череп, той ще се усмихне. Аз свалих черепа и му дадох вода, но не видях никаква усмивка.

Наблизо живееше и един астролог, където обикновено слушах концерти на певци. Един възрастен дърводелец бе нает да нарисува декор за изображението по време на Дурга пуджа. Аз присядах наблизичко докато той работеше и му задавах безброй въпроси, на които той винаги отговаряше. Питах: „Кога духът на Бога влиза в изображението?” Дърводелецът отвърна: „Когато нарисувам очите му, Господ ще дойде и ще се всели в този образ.” В деня когато той щеше да рисува очите на муртито аз нетърпеливо пристигнах, но не видях Бог наистина да се прояви. Казах: „Голока Пал направи тази статуя. Отначало свърза снопчета слама, а после ги покри с пръст. А ти го изрисува с тебешир и след това го боядиса. Никъде в тази статуя изобщо няма Бог, нали?” Тогава старият дърводелец рече: „Когато брамините осветят муртито, тогава Бог ще се прояви и ще влезе в този образ”. Аз внимателно наблюдавах церемонията по освещаването, но не можах да видя никакво божествено проявление. За мен дърводелецът беше справедлив мъдрец, затова отидох в дома му и го помолих отново да ми обясни всичко. Тогава той ми каза: „Аз въобще нямам вяра в това почитане на идоли. Мисля че брамините просто използват това като измама за да печелят пари от наивните люде.” Думите на дърводелеца ми донесаха голяма наслада и аз го помолих да ми разкаже нещо за Върховния Господ. Той рече: „Казвай каквото си щеш, аз не вярвам в никой друг освен в едничкия Върховен Господ, Парамешвара. Всички богове и богини са въображаеми. Почитам единия Бог всеки ден.” Тези думи на ставеца ми вдъхнаха вяра.

Станах дори още по-любопитен. Един слуга-мюсюлманин на име Голам Кхан пазеше хазната. Веднъж в отговор на моя въпрос той каза:”Името на Бога е Кхода. Едно време той бил сам и наоколо му нямало нищо и никой. Тогава той взел нечистотия от тялото си и направил от нея една палачинка, която хвърлил в океана. Горната част на палачинката станала небето, а долната – земята. След това създал човечеството, започвайки с Адам и Ева.” Като изслушах този мит, аз го попитах: „А кой мислиш че е бил Рама?” Той рече: „Рама и Рахим са един и същ. Това е Кхода.”След това той ме научи на една магия за пропъждане на призраци. Голам Кхан каза: „Духовете и призраците са потомци на Сатаната. Те се боят от името на Рахим.” Тези учения ми доставиха голямо удоволствие.

Чичо ми по майчина линия Парашурам Мустауфи учеше право по онова време. Отначало той имаше някаква вяра в Бога, но по-късно се отказа от тази идея. Докато беше вярващ другите ми чичовци Рагху и Нашу му бяха последователи. Когато спря да вярва в личностния Бог, той започна да нарича свой гуру Рам Мохан Рай. Аз бях много притеснен, защото нали бях само едно невежо дете, чувствах дискомфорт от това да съм на различно мнение от него. Чичо Парашурам казваше: „Всичко в света е продукт на природните сили. Не съществува такова нещо като Господ извън природата.” Чувайки това, аз отидох да посетя един Бхаттачарйа в неговото училище и го помолих да отговори на това. Отговорът му ми донесе още повече объркване. Макар да бях объркан, аз никога не престанах да мантрувам името на Рама.”

От тези истории можем да си извадим поуката, че вместо да се захваща с объркващата работа да аргументира абсолютните заключения относно връзката между божествеността и творението, човек просто трябва да възпява Святото Име с вяра. В един момент Махапрабху също обвил в парчета плат своите книги и казал на учениците си просто да мантруват Святото Име. Цялото съществено духовно познание ще бъде разкрито чрез Святото Име. До догматичната духовна истина не се достига чрез умозрителни разсъждения, защото чрез този метод човек е обречен да намери едно погрешно разбиране за Бога.

Сватбата на Кедарнатх
Когато Шрила Бхактивинод Тхакур бил едва единайсетгодишен баща му починал. Според разпространения по онова време обичай, майката на Кедарнатх уредила нейния дванайсетгодишен син да се ожени за едно петгодишно момиченце от близкия Ранагатх. Шрила Бхактивинод Тхакур казва следното за своя брак: „Беше като кукленска игра на сватба.Тъй като не можех да остана сам в дома на тъста си, родителите ми изпратиха и бавачката ми заедно с мен.” Макар ясно да разбирал човешките затруднения, Тхакур не сторил нищо за да протестира срещу дефектите на системата за бракове по онова време.

Обучение
На шестгодишна възраст Кедарнатх започнал да изучава санскрит в Тола Видйа Вичаспати. Когато станал на седем дядо му го изпратил да учи в колежа в Кришнанагар. По онова време директор на колежа бил Капитан Д.Л. Ричардсон а най-висикопоставеният местен професор бил Рамтану Лахири. На следващата година в Ула било открито училище по английски език, в което Кедарнатх бил записан. Докато учел в Кришнанагар един от другарите му по скамейка бил царят на Кучбихар, който бил дете по онова време.

Когато дядо му по майчина линия починал, той и майка му дошли да живеят в Калкута във фамилната къща на ъгъла на улиците Бедон и Хедуа в Бхаванипур. Той продължил наново следването си в Индийското Благостворително Училище. След четири години там, през 1856 г.бил приет в Индийското Училище.

Шрила Бхактивинод Тхакур бил един от първите студенти на Ишвар Чандра Видйасагара, към когото изпитвал голяма обич. Веднъж Бхактивинод посетил великия учен в дома му в Калкута. Видйасагара Махасайа му казал: „Понеже никой от нас никога не е виждал Господ, по-добре да не говорим за Него.”Макар да бил ученик, Бхактивинод не се въздържал да не каже истината на уважавания учител. Той попитал: „Пандит Махасайа, защо тогава сте написали в книжкта си за деца „Бодходайа” че Бог е безформено и чисто съзнание? Ако не сте виждали Господ, защо сте написали това за Него? Бог е всемогъщ. Не смятате ли, че ско Той може да направи всичко, то тогава има силата и да поддържа форма? Върховният Господ е нашият вечен господар, а аз съм негов вечен слуга. Естествената привързаност, която изпитваме към Върховния Господ се нарича бхакти, брахма-видйа или пара-видйа във Ведите. Това е истинско знание, чиято реализация означава, че оскъдица на познание не съществува.”

Онези, които винаги са в директна връзка с абсолютната истина, Върховния Господ, незабавно са способни да разпознаят всяко изказване, което противоречи на духовната истина. Има огромна разлика между знанието, получено от четенето на книги и знанието, възникнало от откровенията на себе-осветяващата се истина.

Калкутският Университет бил основан през 1856 г. и за първи път се провеждали приемни изпити. Сред състудентите на Бхактивинод Тхакур били Сатйендранатх и Ганендранатх Тагор, Тарак Натх Палит и Нарагопал Митра. Директорът Клинт, преподобният Дъф, Джардж Томпсън и Кешаб Чандра Сен били привлечени от майсторството на младия човек по отношение на английския език и литература. До края на 1856 г. Кедарнатх публикувал поема на английски език, която била посрещната добре в образованите кръгове в Калкута. Всички стихотворения на Тхакур били публикувани във вестникът Литературна Газета. През 1856 той изнесъл и лекция пред Британо-индийското Общество относно еволюцията на материята, която била силно аплодирана.

По същото време Тхакур изучавал също и Брахмо Дхарма, Християнството, Библията, Корана и много други религиозни традиции и книги. Той считал Християнството за превъзхождащо Брахмо религията поради приемането на вечната личност на Бога.

Предсказанието на дядо Кришнаваллабха
През 1858 г. Кедарнатх тръгнал от Бенгал към Нилачала. По обратния път за Калкута той спрял в Чутиграм, където живеел неговият дядо Кришнаваллабха Датта. Дядото пророчески заявил, че Кедарнатх ще стане велик Вайшнава. Незабавно след като изрекъл това предсказание жизненият му дъх напуснал тялото му през върха на главата.

Титлата Бхактивинод
По препоръка на Ишвара Чандра Видйасагар, Кедарнатх Датта приел службата на преподавател в Правителственото Средно Училище в Кутак, а скоро след това през 1860 г. получил и директорско място в училището в Бхадрак. По това време той написал книга за различните религиозни институции в Ориса „Матхите в Ориса”, към която сър Уилиам Хънтър прави много препратки в книгата си „Ориса”. Също така той написал творба наречена „Шри-чайтанйа-гита” под псевдонима Сатчитананда Премаланкар. Той получил титлата Бхактивинод от Шри Гаудия Госвами Сангха на 400 годишнината от появяването на Махапрабху (1885г.) Оттогава насетне Кедарнатх Датта бил познат сред обществото на Вайшнавите като Шри Сатчитананда Бхактивинод Тхакур.

Пътешествия и проповядване
Тхакур преподавал също и в училището в Миднапор. Веднъж един последовател на Брахмо религията на име Рама Нарайан Башу го чул да говори на среща на литературното общество за религиозната истина и бил дълбоко трогнат. През време на престоя му в Миднапор първата съпруга на Тхакур умряла и той се оженил за втори път за Бхагавати Деви. От Миднапор той заминал да проповядва в Бурдван. Докато бил там през 1863 г. той публикувал на английски книгата „Нашите копнежи”. Бил въвлечен в споровете между Брахмо Самадж и християните и се опитвал да посредничи между двете религии. В две поредни лекции той посочил проблемите в позициите и на двете групи. В Бурдван Бхактивинод Тхакур създал групата Бхратри-самаджа. На едно от събранията на тази група той изнесъл блестяща реч за душата.

От Бурдван Тхакур заминал за Чауданга и Ранагхат преди да заживее временно в Чапра в Бихар. Докато бил там той за първи път посетил Вриндаван, пътувайки с влак през Каши, Мирзапур, Прайаг и Агра. Живеейки в Чапра Тхакур изучил урду и персийски до съвършенство. Там изнесъл и реч за Гаутама.
От Чапра той се преместил в Пурнийа, а след това през 1868 в Динаджпур, където бил пълномощен съдия. В Динаджпур той разбрал че има диспут между хиндуистите и брахмосите, в който се намесил, изнасяйки реч върху „Бхагавата”: „Нейната философия, етика и теология”.

През юни 1868 г. той посетил дома на Рупа и Санатан в Рамакели, също както и Раджмахал. После се завърнал в Калкута, където се заел да издирва копия на „Чайтанйа Чаритамрита” и Шримад Бхагватам”. С много труд най-после успял да намери копия в издателството Бот Тола. С тези ценни издания той заминал за Пурушоттам Дхам. Бил назначен за директор на храма, надзираващ управлението му. Бхактивинод Тхакур живял в Пури постоянно с продължение на пет години от 1869 до 1874 г.

Наказанието на Бишикишан за измама
В живота на Шрила Бхактивинод Тхакур откриваме, че той е олицетворение на описанието на Вайшнавата като такъв, който е по-нежен от роза и в същото време по-страшен от гръмотевица. Макар обикновено да бил мил и състрадателен, той не прощавал на непочтеността в името на религията. Една случка в живота му докато бил в Ориса е показателна за това. През 1871 един член на сектата Атибари от кастата кхандайт на име Бишикишан, който бил спечелил някои мистични сили чрез йогически практики, се обявил за инкарнация на Махавишну. Той се бил разположил с последователите си в края на джунглата близо до град Бхуванешвар и обявил, че на 14-тия ден на месец Чайтра ще разкрие четириръката си форма и ще унищожи всички чужденци, възстановявайки истинската религия. Посланието му било стих, написан на езика на Ориса:
„Аз се крия в горите и никой не ме познава, но на 13-ти Мина аз ще започна войната. Приемайки четириръка форма, ще унищожа млеччхите.”

Поради мистичните си сили той можел да лекува неизлечими болести и тези умения му били спечелили огромен брой последователи. Веднъж обявил, че в нощта на пълнолунието ще изпълни раса-лила и поканил момичетата от близкото село да дойдат и да се присъединят към него. Чхаудурите от клана Бхрингар открили, че той е омърсил жените им и всички заедно отишли да се оплачат на районния комисар г-н Равеншвар. Комисарят дал случая за разследване на Бхактивинод Тхакур, който лично отишъл в джуглата да се срещне с Бишикишан. Бишикишан казал на Бхактивинод, че е живият Махавишну, а че Джаганнатх Дева не бил нищо повече от безжизнено парче дърво. Той опитал по разнообразни начини да ласкае Тхакур и да го спечели. Виждайки, че Бишикишан няма намерение да прекрати опитите си да мами хората, Бхактивинод Тхакур го арестувал и го закарал в Пури.

Тхакур продължил да разследва досието на Бишикишан, посещавайки много села и в областта Кхандагири. След като събрал огромно количество доказателства, показващи степента до която този йоги бил мамил хората, той го призовал в съда. Докато случат се разчуе йогинът използвал мистичните си сили да причини на Бхактивинод и семейството му различни заболявания с цел да го сплаши, но безуспешно. Тхакур бил решен да види Бишикишан наказан за конспирация и бунт и го осъдил на година и половина. Бишикишан отказал да приема храна и вода 21 дни и след това напуснал тялото си.
В следващите месеци друг мошеник в Джайпур се провъзгласил за инкарнация на Брахма, докато трети в Кхорда твърдял, че е проявление на Баларам. Бхактивинод Тхакур бързо осуетил опитите им да измамят населението.

Други дейности на Тхакур в Пури
Докато живеел в Пури, Шрила Бхактивинод Тхакур се възползвал от възможността да изучава „Бхагавата”, Шестте Сандхарбхи от Джива Госвами, „Говинда-бхашйа”, „Сиддханта-ратнам” и „Прамейа-ратнавали” от Баладева Видйабхушан. Той четял също така в големи подробности „Бхакти-расамрита-синдху” на Рупа Госвами. Чрез интензивното си учене той демонстрирал необходимостта от култивирането на разбиране относно писанията с цел изучаването на истините за чистата преданост, съдържащи се вътре. Махапрабху посочва, че един от петте основни елемента на преданосто служене е слушането на „Бхагавата”. Джива Госвами заявява, че това е най-добрата от всички предани дейности. За да прокламира същата тази истина, Шрила Бхактивинод Тхакур организирал редовни срещи на група за дискусии върху „Бхагаватам”, Бхагавата Самшад, която се събирала в градината Джаганнатх-валлабха в Пури.

Много от водещите Вайшнави в Пури, такива като Нитйананда Дас, Парамананда Дас, Нарайан Дас Маханта и Харихара Дас Маханта от Уттара Паршва били привлечени да чуят „Бхагавата” от неговите устни. Точно както Махапрабху изиграл забавлението да слуша „Бхагаватам” от Шрила Гададхар Пандит Госвами, Шрила Бхактивинод Тхакур също слушал беседите на Шри Гопинатх Пандит.

Един отречен Вайшнава на име Рагхунатх Дас Бабаджи от Хати Акхра оспорил начина, по който говорел Тхакур върху „Бхагавата” и се разболял. След като Джаганнатх му се явил насън и му заповядал, той отишъл и помолил Шрила Бхактивинод Тхакур за прошка, след което бил изцелен.

Когато Тхакур отивал в храма на Джаганнатх, той не сядал в Мукти Мандапа, където учените Майавади дискутирали своята философия, а присядал край храма на Лакшми, където са съхранени отпечатъците от стъпките на Махапрабху и там обсъждал доктрините на предаността. Мнозина от Майавадите били привлечени от неговите беседи и скоро това място било познато като Бхакти Мандапа или Бхакти Пранган.

По това време Шрила Бхактивинод Тхакур изучавал „Чайтанйа Чаритамрита” на Кришна Дас Кавирадж Госвами и „Бхакти-ратнакара” на Нарахари Чакраварти, но не приемал „Чайтанйа-мангала” на Джаянанда за авторитетна. Той имал приятелство с един сиддха Вайшнава на има Сварупа Дас Бабаджи, с когото обсъждали писанията. Също така написал една творба на санскрит „Датта-каустубха” и започнал да пише санскритските стихове на „Шри-Кришна-самхита”.

Раждането на Бхактисиддханта Сарасвати
Едно заможно семейство в Пури било наело земя покрай Гранд Роуд от Дакшина Паршва Матх и било построило там къща. Шрила Бхактивинод Тхакур и семейството му живеели в тази сграда, която се намира недалеч от храма на Джаганнатх, близо до Нарайан Чхата.

В 3.30 ч. в петък, 6 февруари 1874 г., на кришна панчами от месец Магх в този дом Бхагавати Деви родила сияйно по красота дете, докато Тхакур и останалите членове на семейството пеели имената на Бога. Всички с изумление видели че пъпната връв на детето била обвита около тялото му като свещен шнур. То било кръстено на божествената енергия на Джаганнатх Дева, Бимала Деви – Бимала Прасад. Първата твърда храна, която вкусило била Джаганнатх маха-прасад. Това дете израстнало и станало основоположникът на Чайтанйа Матх и на всички Гаудия Матхи по целия свят, Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур Прабхупада.

След раждането на Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур, проповядването на посланието на Махапрабху се разпространило из цялата планета. Това разкрило смисъла на думите, написани от Вйасадева в „Падма-пурана”: „от Пурушоттам в Ориса”.

Десет месеца след раждането на Бимала Прасад, Бхактивинод Тхакур бил преместен в Ранагхат и тъй той и семейството му се завърнали в Бенгал, пътувайки по суша с паланкин.

Несравнимият принос на Бхактивинод
Веда Вйаса и писанията, които е написал са основата на Санатан Дхарма. Той самият практикувал и проповядвал средствата, чрез които човечеството може да постигне върховен мир. Вйаса компилирал и разделил Ведите, написал осемнайсетте Пурани, Махабхарата, включително и Бхагавад Гита, но останал неудовлетворен. Най-сетне в Бадарикашрам Нарада Муни инструктирал Вйаса Дева да възслави делата на Шри Кришна за да постигне копняното удовлетворение. След като написал дванайсетте песни на „Шримад Бхагаватам”, Веда Вйаса най-накрая намерил омиротворението, което търсел.

Махапрабху Шри Чайтанйа проповядвал религията Бхагавата въз основа на този текст. След напускането на Махапрабху и неговите придружители обаче, пътят на чистата преданост полека се покрил с тръни, докато не се появил Бхактивинод Тхакур за да напише много книги и да проповядва чистите доктрини на преданосто служене към Кришна. Чрез неуморните му усилия била показана празнотата на всички еретични доктрини и пътят на висшата благодат и състрадание отново бил открит пред света. В това е неговият несравним и ненадминат принос. Никой не би могъл да разпространи посланието на чистата преданост без да е бил опълномощен от самия Кришна. Ако Бхактивинод Тхакур не бе пряк спътник на Гауранга Махапрабху и Шри Кришна, той никога не би могъл да прояви подобни пълномощия.

Външно Бхактивинод Тхакур бил семеен със съответните задължения, правителствен служител на административна служба, но въпреки тези отговорности, той все пак можал да напише над сто книги на няколко различни езика. Човек не може да не бъде впечатлен от това монументално постижение. Всяка дума, написана от него, е откровение; всяка дума събужда духа на предаността към Бога отвъд хватката на материалните сетива и ум. Никой светски учен не би могъл никога да достигне такъв вид синтезис. Всяка негова мисъл е по съвършен начин рационална и никога необоснована. Творбите му са неспирен израз на състрадание към падналите души. Негова Божествена милост Бхакти Дайита Мадхава Махарадж обичаше да казва на своите ученици: „Няма нужда да правите нищо друго освен да превеждате книгите на Бхактивинод Тхакур на различните световни езици. Вършейки това, вие ще осъществите най-големият акт на благотворителност към всички хора.” Каквото и да е постигнато в Гаудия Матх и в неизброимите му клонове по света е построено върху основата, поставена от Шрила Бхактивинод Тхакур.

Пътуванията и проповедническата дейност на Бхактивинод
След раждането на Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур, Шрила Бхактивинод Тхакур се завърнал в Бенгал. Оттогава насетне той се заел с проповядване на доктрините на чистото предано служене, пътувайки из цяла Индия. Между 1879 и 1910 г било с цел проповядване или поклонение, той посетил Амта в Улуберия, дома на Абхирам Тхакур в Кханакул Кришнанангар, Шйампур, Бхадрак в Ориса, Нарал в Джесор, Калкута, Прайаг, Вриндаван (къдетото за пръв път се срещнал с Джаганнатх Дас Бабаджи), Шри Радха Кунд, Шри Говардхан (където сразил въоръжената банда на Канджхара, ограбваща пилигримите в Дхама), Матхура, Локноу, Файедабад, Гоптар Гхат, Айодхйа и Бенарес.
След това Бхактивинод се завърнал в Калкута, където през 1882 г. построил Бхакти Бхавана на улица „Маниктола” 181. При копаенето на основите за сградата било намерено мурти на Курма Дева. Шрила Бхактивинод Тхакур дал това мурти на Шрила Бхактисиддханта Сарасвати и го научил как да го обожава. По това време той посетил за първи път и Майапур.

След това Тхакур бил изпратен като пълномощник инкасатор в Барасат, а после през 1884 г. го преместили в Шрирамапур, Вайдйанатх, Бакипур и Гайа, където видял стъпалата на Преташила, построени от пра-прадядо му Мадана Мохан Датта. След това се завърнал в Нарал, Барасат, Мамари, Кулинаграм, Бандел и Саптаграм. В Кулинаграм изнесъл лекция за Святото Име, правейки разграничение между чистото име, намабхашйа и намапарадха. На същото място той дал посвещение на Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур във Святото Име, както и Нрисингха мантрата.
През 1885 г. Бхактивинод отворил в Калкута печатницата Чайтанйа Йантра. През 1886 създал Вишва Вайшнава Раджа Сабха в Дурга Мандап на Рама Гопал Башу. Там той давал лекции върху „Чайтанйа Чаритамрита” и „Бхакти-расамрита-синдху”. По същото това време се състояла срещата ми и с известния Рамакришна Парамаханса, по време на която Бхактивинод се противопоставил на неговата имперсонална философия и обяснил истината за чистата преданост.

Откриването на родното място на Махапрабху
През 1887 г. Бхактивинод Тхакур посетил Таракешвар, където се намира храмът на най-значимия Шива линга в Бенгал. Докато бил там, Шива му се явил насън и рекъл: „Ти искаш да отидеш във Вриндаван, но много повече работа за вършене има в Навадвип Дхам, съвсем наблизо. Какво си свършил там?”
По-късно през същата година Тхакур бил преместен в Кришнанагар, само на няколко мили от Навадвип. Така той имал възможността да посети Кулийа, където се намира съвременния град Навадвип. Той отдеснал в една къща за гости Ранир Дхарма Шала с гледка към Ганг. Било около десет часа вечерта, когато той излязъл на покрива за да се разхлади след горещия ден и видял една осветена сграда от другата страна на реката. Синът му Камала Прасад го придружавал и също видял светлината. След като поразпитали те научили, че светлината идва от едно място известно под името Баллал Дигхи. Когато по-късно отишли до Баллал Дигхи, те разбрали от по-възрастните жители, че това било родното място на Чайтанйа Махапрабху. Бхактивинод Тхакур започнал да изследва старите карти и документи и накрая стигнал до заключението, че Баллал Дигхи наистина е рожденото място на Махапрабху.
Бхактивинод Тхакур продължил да поддържа своя дом в Калкута, където поставил Гиридхари Шила даден му от Джаганнатх Дас Бабаджи. През 1888 г. той закупил собственост в Годрумдвип, която нарекъл Сурабхи Кундж. Докато бил на служба в Кришнанагар той можел също да посещава и родното си място в Ула.

През 1889 г. Бхактивинод бил преместен в източен Бенгал в Нетракона в областта Муменсигх. Там той посетил Нарайан Гандж, град Муменсигх, възвишенията Гаро, където благословил хората от племето Хаджонг, и Говаланда. Макар да имал възможността да посещава Калкута в този период, той скоро бил прехвърлен в Тангайл, а после в Бурдван. Посетил Шантипуир, Кална, Багхна Пара, Койграм и Денур, мястото на Вриндаван Дас Тхакур.

През май 1890 г. той отново посетил Кулия, където се видял с Джаганнатх Дас Бабджи в неговия бхаджан кутир. Той отдал служене към Бабджи Махарадж като уредил пред колибката да бъде построена циментова веранда. Докато бил в Бурдван, той изпълнявал киртан заедно с бхактите от селцето Амладжора и също така посетил Гопалпур, Ранигандж и Баракар.

През 1890 г. Шрила Бхактивинод Тхакур бил отново преместен в Ранигандж в източен Бенгал, а през 1891 г. в Динаджпур. Докато бил в Калкута той се запознал с известния издател Шишир Кумар Гхош, който го считал за свой гуру и дори го наричал „седмият Госвами”. Шишир Кумар Гхош редовно идвал да го посещава в Бхакти Бхаван и по напътствие на Тхакур започнал да мантрува джапа и да носи туласи мала около врата си, обаче не могъл да приеме принципите на Вайшнавското поведение в цялата му пълнота.

През време на този период Бхактивинод посетил и Миднапор, където разговарял със Ситанатх Мохапатра и други отдадени. Оттам се завърнал в Кашинагар, отсядайки отново в Сурабхи Кундж. Той организирал големи събрания в Кришнанагар, на които говорел. Мнозина англичани редовно присъствали на тези сбирки.

На 9 март 1892 г. в Амладжора той участвал в програмата Харивасара (Екадаши) на която присъствал Джаганнатх Дас Бабаджи. Оттам заминал за Вриндаван, спирайки в Бакшар (Бихар) и Прайаг. Той останал във Враджа между 21 и 29 март, като през това време успял да посети Билваван, Бхандираван, Матхаван, Ман Саровар, Матхура, Гокула, Мадхуван, Талаван, Кумудаван, Бахулаван, Радха Кунд, Говардхан и т.н. След това се завърнал в Калкута през Канпур и Аллахабад.

В Калкута Бхактивинод отново се заел с проповядване на посланието на Шри Чайтанйа Махапрабху в Бхакти Бхаван, като същевременно продължавал да поддържа сбирките в Кришнанагар. През февруари 1893 г. той провел киртан фестивал в Годрумадвип, на който Джаганнатх Дас Бабаджи бил почетен гост. По-късно през същата пролет Джаганнатх Дас посочил точното място, където Махапрабху за пръв път се появил на този свят.

По това време Тхакур влязъл в спор с един член от фамилията Госвами, който настоявал, че един от най-близките придружители на Махапрабху бил шудра. Шрила Бхактивинод Тхакур бил много недоволен да чуе това и го предупредил с думите: „Характерът на един Вайшнава е винаги неопетнен. Аз, Бхактивинод, винаги запазвам мълчание и никога не говоря с онези, които критикуват Вайшнавите от чиста злоба.”

По същото това време Шрила Бхактивинод Тхакур записал своята гуру-парампара и я окачил отвън пред Бхакти Бхаван. Освен това проповядвал религията на любовта на Махапрабху в Бихар в градовете Шашарам, Насиргандж и Дихири.

През януари 1894 г. Шрила Бхактивинод Тхакур провел друг голям митинг в А.В. Училището в Кришнанагар. На тази среща било решено на родното място на Махапрабху да бъдат поставени мурти. В същото време бил учреден Навадвип Прачарини Сабха за да направи обществено достояние новооткритото рождено място. Нафар Чандра Пал Бхакти бхушан, заминдар от Натудаха, бил избран за изпълнителен секретар на Сабха. Дварика Бабу, Нафар Бабу и останалите членове на Сабха решили, че на мястото трябва да бъде построена тръстикова къщичка, която да подслони муртите на Гаура и Вишнуприйа. Тези мурти били осветени в петък, на 21 март 1894 г. на Пхалгуни Пурнима, насред въодушевен киртан по време на лунното затъмнение.

Бхактивинод се завръща в Пури
На 4 октомври 1894 г. Шрила Бхактивинод Тхакур се пенсионирал от правителствената служба и заживял за постоянно в Сурабхи Кунд в Годрумдвип, където продължил своята практика да изнася беседи върху Вайшнавските писания. Известно време след напускането на Джаганнатх Дас бабджи през февруари 1896 той приел поканата на независимия Раджа на Типеррах (Трипура) , Бирчандра Деваварма Маникйа Бахадур да иде в Агартола. Той отишъл там заедно с Бхактисиддханта Сарасвати през юли 1896 и запленил Раджата с разказите си за чистото предано служене. По късно през същата година завел Бхактисиддханта Сарасвати в Каршийанг в предпланините на Хималаите, а през 1898 г. – в Бенарес и Прайаг.

През 1889 г. Шрила Бхактивинод Тхакура се сдобил с още една собственост в Годрум, върху която бил построен Свананда Сукханда Кундж. Когато сградата била завършена, той изпълнявал вътре бхаджан. Гаура Кишор Дас Бабаджи бил постоянен посетител там, идвайки да слуша лекциите на Тхакур върху „Бхагавата”; това било мястото където Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур срещнал за пръв път своя гуру.

През 1900 г. Бхактивинод заминал заедно с Бхактисиддханта за Пури през Балесор, Ремуна, Бхубанешвара и Сахши Гопал. Шрила Бхактисиддхантха Сарасвати изразил дълбоко желание да се заеме с бхаджан близо до самадхито на Хари Дас Тхакур на океанския бряг и баща му направил така че да му бъда дадено служене към Гиридари Асан в Шатасан Матх. През март 1901 г. те отново дошли в Пури, а през 1902 г. започнал строежа на Бхакти Кути. По това време раджата на Коссимбазар, Маниндра Чандра Нанди приемал наставленията на Тхакур в преданосто служене.

През 1903 г. Бхактисиддханта Сарасвати редовно четял и давал лекции в Бхакти Кути върху „Чайтанйа Чаритамрита” в присъствието на Тхакур. Прочутият Радхараман Чаран Дас Бабаджи дошъл да посети Бхактивинод Тхакур по това време и двамата дискутирали доктрините на предаността. Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур намирал, че дейностите и поученията на Чаран Дас били неправоверни и доказал това със справки в писанията. По-късно, когато Бхактивинод Тхакур се завърнал в Навадвип, Чаран Дас изразил желание да участва в Навадвип парикрама, въведен от Тхакур, но за нещастие напуснал тялото си преди да успее да го направи.

Тхакур се завръща в Годрумдвип
Шрез 1906 г. Шрила Бхактивинод Тхакур изнесъл дълга лекция за учението на Махапрабху в дома на заминдара Джатиндранатх Рай Чаудхури в Калкута. От Калкута Тхакур се завърнал в Сварупа Гандж в Годрумдвип, където се заел с преданите си дейности в Свананда Сукхада Кундж.

През 1908 г. Шрила Бхактивинод Тхакур приел одеждите на отречен Вашйнава, бхагавата-парамаханса, с цел да посвети живота си на дълбоко вкусване на свещение нектар на интимните забавления на Радха и Говинда.

На 25 март 1910 г., Пхалгун Пурнима (денят на появяването на Бог Чайтанйа Махапрабху), Джагадиш Бхакти Прадип, който по онова време все още бил семеен, посетил Бхактивинод Тхакур в Майапур и пет дни по-късно в Годрумдвип получил от него посвещение. Друг един ученик, Кришна Дас Бабджи, също живеел заедно с Тхакур в Свананда Сукхада Кундж по онова време.

Шрила Бхактивинод Тхакур проповядвал, че правилата на Дайва-варнашрама дхарма трябва винаги да бъдат следвани. И така той потвърдил директивите на „Сат-крийа-сара-дипика”, давайки свещения шнур на Джагадиш Бхакти Прадип (който след като приел саннйас посвещение от Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур получил името Бхакти Прадип Тиртха Махарадж), на Ситанатх Мохапатра Бхакти Тиртха, Васанта Кумар Гхош и Манматханатх Рай.

В тази връзка си струва да се прочетат следните думи, написани от Тхакур: „Варнашрама-дхарма която откриваме в сегашното общество е доста различна от трансцеденталната религия на изключителната преданост към Кришна. Практикуването на Варнашрама-дхарма само по себе си не води до пълна отдаденост на Бога. Крайната инструкция на „Бхагавад Гита” е да се изоставят всички принципи, свързани с варните и ашрамите, накратко – всички дейности основаващи се на телесни идентификации – и да се започнат предани дейности въз основа на естествения емоционален характер на душата, които са чисти и лишени от неясни мотиви. Учени от сорта на Рагхавачари нямат разбиране относно прекрасната концепция на Гаудия Вайшнавизма за чистата преданост.”

Бхактивинод изпраща Бхактисиддханта в Балигхай
През 1910 г. докато все още бил в Свананда Сукхада Кундж, Шрила Бхактивинод Тхакур бил зает с писането на „Сва-нийама-двадашака”, когато изведнъж много се разболял. Шрила Бхактисиддханта Сарасвати и други негови скъпи ученици и последователи се сбрали наоколо му, боейки се че той ще всъпи във вечните забавления. Но дори и в състоянието на изключителен физически дискомфорт, ентусиазмът на Тхакур да проповядва посланието на Бог Чайтанйа не стихвал. Макар да бил неспособен да ходи, той заявил че иска да бъде носен от място на място на гърба на един кон за да може да продължи да разпространява ученията на Махапрабху.

Три години преди напускането на Тхакур, Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами се обърнал към баща си и му дал обет, че макар да се чувства недостоен слуга, ще се наеме със задачата да срази всички неортодоксални доктрини, противостоящи на чистата преданост. Бхактивинод Тхакур се зарадвал на решителността на сина си и когато Шри Вишвамбхарананада Дева Госвами го поканил да участва в конференцията в Балигхай, Миднапор, той изпратил Бхактисиддханта Сарасвати и Суреш Чандра Мукхопадхйайа там. Конференцията, чиято тема била да установи ортодоксалните доктрини в някои области на теологията, се състояла от 8 до 11 септември 1911 г. Присъствали много уважавани учени от сампрадайата, включително и Мадхусудан Госвами Сарвабхаума от Радха Раман Гхера във Вриндаван.

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур говорил за разликата между един Вайшнава и един брамин, ясно показвайки дълбоките си изследвания и оставил събранието на учените запленено и безсловесно. Година по-късно когато Мадхусудан Госвами посетил Шрила Бхактивинод Тхакур в Бхакти Бхаван, той ентусиазирано обявил Шрила Бхактисиддханта Саравати за достоен наследник на Бхактивинод в работата по запазването на Гаудия Сампрадайа.

През 1913 г. Бхактисиддханта Сарасвати започнал да пише своя коментар към „Чайтанйа Чаритамрита” – „Анубхашйа”, който трябвало да върви заедно с „Амрита-праваха-бхашйа” на Бхактивинод. Той прочел няколко пасажа на Тхакур, доставяйки му неопусуема наслада.

Встъпването на Бхактивинод Тхакур във вечните забавления
Няколко дни преди напускането си, Шрила Бхактивинод Тхакур заминал от Годрумдвип за да дойде в Бхакти Бхаван. На 23 юни 1914 г. в деня на напускането на Гаура Шакти Шрила Гададхар Пандит Госвами, в дома си Шрила Бхактивинод Тхакур влязъл в обедните забавления на Шри Шри Радха и Говинда в Радха Кунд. Шест години по-късно неговата съпруга Бхагавати Деви, почитаемата Мата Тхакурани, се присъединила към него на абсолютно същата дата.

Шримад-Бхактивинод-вираха-дашакам
(Десет стиха, описващи чувствата на раздяла с Шрила Бхактивинод Тхакур, написани пос лучай годишнината от напускането му от Бхакти Ракшак Шридхара Дева Госвами през 1936 г.)
(1) Уви! Уви! О учителю мой Бхактивинод Тхакур! Вече 22 дълги години светът е прегърбен от мъка поради раздялата с теб. Ти, който си олицетворение на енергията на Шри Гауранга, милостиво се появи в този свят, привлечен от благочестивите дела на живите същества, извършвани в много животи.
(2) Тъй като съм най-пропаднал и нямам в миналото си нищо друго освен грехове, аз нямах възможността да придобия радостното обилие на това да се окъпя в прахта на твоите лотосови нозе, които даряват цялата благодат на отдалия се. Въпреки това ти си заслужено помнен заради своето великодушие. Ти си олицетворение на силата на състраданието на Бог Шри Чайтанйа Махапрабху и си се появил в този свят за да излееш божествените Му благословии над него.
(3) О Господарю! Богове като Брама се отказват в усилията си да възславят неизброимите ти добродетели. Тогава какво би могло да постигне нищожество като мен? Това не е реторично преувеличение, както могат да твърдят някои учени, защото самият Мукунда казва същото на гопите в „Бхагавата” (10.32.22)
(4) Ти бе изпратен от Бога, когато мъдростта дори на най-интелигентните бе победена от религиозните дейности, търсещи единствено телесни наслади, от неспирното невежество, от йога чиято цел е сетивното наслаждение, от идеята че целта на познанието е пустотата, от желанието да бъде унищожено индивидуалното съзнание чрез молитви и покаяния, от арогантната гордост на даването на милостиня и от неморалните практики, ширещи се под името „рагануга-бхаджана”.
(5) Тъй както луната носи живот на зеленината на земята, оживява съзвездията и раздава нектара на своите лъчи, така и твоето благотворно появяване на света донесе удовлетворение на светите писания, радост на интелигентните и обилен екстаз на Вайшнавите.
(6) Копнеейки да благословиш всекиго в този свят, ти показа как се проповядва предаността към Върховния Господ написвайки множество книги, всичките ценени от светците. Славните постижения на всички предишни ачарии като Рамануджа не могат да се сравнят с твоите заслуги, защото ти си въплъщение на океана от према.
(7) Ти дойде да ни дариш Върховната Личност, самия Кришна, чието тяло е блажената форма на абсолютната божественост, сиянието на чиято обител е познато във Ведите като Брахман, чиито частични експанзии за целта на аскетичните практики на йогите, който е източникът на Нарайан, чиито лотосови нозе за наобиколени от най-възвишените подобни на пчели освободени души във Вайкунтха.
(8) Ти ни дари служене към най-невъобразимата божествена обител Голока Вриндаван, която се намира извън духовните светове, където Радха, заобиколена от своите сакхи, намиращи наслада в трансцеденталния нектар на духовните забавления, неспирно и в радостно ликуване служи на Шри Хари, който бива почитан също и в настроението на родителство.
(9) Ти си съвършено компетентен да дариш нектара на служенето към лотосовите нозе на Радхарани, което бе утвърдено от Гауранга Махапрабху, което бе разбрано от Сварупа Дамодар, обожавано от Санатан Госвами, разпространено от Шри Рупа Госвами, което вкусваше и носеще наслада на Рагхунатх и на останалите последователи на Шри Рупа, което почитат дори Шука, Шива и Брахма.
(10) Аз съм злоумна пропаднала душа, толкова далеч от теб, който пречистваш цялата вселена. О Учителю! Моля те прости всичките ми оскърбления поради великото си състрадание. Умолявам те, о океан на милостта, дари ми това благо: да бъда включен всред последователите на Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур, за когото твоите лотосови нозе са всичко.
Шримад-Бхактивинод-дашакам

(Поема от Шрила Бхакти Ракшак Шридхар Махарадж, публикувана в списание „Гаудийа” през юли 1939 г.)

(1) О океан от безгранично състрадание, ти си инкарнация на милостта на Чайтанйа Дева. Ти си енергията на Гауранга. О Господарю Бхактивинод, кога отново ще станеш видим за очите ми?
(2) Кога Бхактивинод Прабху, въплъщението на благословиите на Махапрабху, ще остане завинаги в паметта ми? Той е скъп на Джаганнатх Прабху и не е различен от Гаура Кишор Дас Бабджи.
(3) Кога Бхактивинод Прабху, който ни даде примера как да проповядваме съкровището на Святото Име, ще оживее в храма на моята памет?
(4) Кога Бхактивинод Прабху, най-милостивият към всички живи същества, ще заеме мястото си в ума ми, разкривайки славата на Святото Име, свободно от всякакви оскърбления?
(5) Кога ще си спомням Бхактивинод Прабху, спътникът на Гауранга, който разкри скритото масто на раждането Му за радост на святите и завист на злонамерените?
(6) Като цар Бхагиратха, той спаси целия свят унищожавайки всички пречки, позволявайки на Ганг на чистата преданост да потече. Кога Бхактивинод Прабху ще стане постоянен обекит на медитациите ми?
(7) Кога ще си спомням Бхактивинод Прабху, който проповядваше посланието на Чайтанйа Махапрабху по целия свят, славейки гуру и Вайшнавите и даде примера за мантруването на Святото Име?
(8) Кога Бхактивинод Прабху, койтое представител на прайоджана-таттва, ще се появи в ума ми придружен от Гаура Кишор Дас Бабаджи, персонификацията на самбандха-таттва и от Бхактисиддханта Сарасвати, инкарнацията на абхидхейа-таттва.
(9) Кога Бхактивинод Прабху, който стори людете осъзнати за Шри Чайтанйа Махапрабху чрез своите публикации „Чайтанйа-шикшамрита”, „Саджана-тошани”, „Харинама Чинтамани” и „Джайва Дхарма” ще остане завинаги в ума ми?
(10) Кога Бхактивинод Тхакур ще се появи отново пред очите ми? Без да бъде различен от Гаура-Шакти Гададхар Пандит, той напусна материалния свят на същия ден като него, деня на тъмната луна на месец Ашарх.