Пътят на бхакти йога

“Отдавам смирените си почитания на духовния учител, преданоотдадените на Бога, инкарнациите на Бога, Неговите пълни проявления, Неговите енергии, и Самият извечен Бог, Шри Кришна Чаитанйа.”

С тези думи Кришнадас Кавирадж Госвами започва книгата си Чаитанйа Чаритамрита. Това е неговата молитва за извикване на благоприятност.

Заключението на великите души, махаджаните е, че не съществува начин да се постигне удовлетворяване на Бога освен чрез гуру. Така че ние се молим нашия любим Гурудев да бъде удовлетворен от нас и че преданоотдадените на Бога, всички които са Негови разширения и не се различават от Него, също ще погледнат към нас с удовлетворение. Ние се молим тяхната съвместна милост да ни даде възможността да постигнем щастливата съдба да удовлетворим Бога.

В Махабхарата, цар Йудхищхира и другите Пандави били предизвикани да отговорят на въпросите на Ямарадж – богът на смъртта, който се бил преобразил като духа на едно езеро. От петимата братя само Йудхищхира могъл да отговори на всички въпроси и по този начин преминал теста на Ямарадж.

В отговор на въпроса кой е искреният духовен път, най-старият брат Пандава казал, че единствено пътят, прокаран от великите души, е освободен от всякакви прегради и затова всеки трябва да изостави склонността си да критикува и да прави интелектуални спекулации и просто да следва този път. Всеки, който пренебрегва пътя на великите души заради някой друг път, скоро ще открие, че той не го води към Божествената обител, а по-скоро към точно обратния път, към материално съществуване.

Затова за нас е важно да разберем кои са великите души, да открием пътя, който те са оставили и да се научим как трябва да го следваме. Този път се нарича изкуството на садхана – или средствата за постигане на върховната цел на духовния живот.

Това е смисълът на всички практики, духовни, религиозни ритуали и изучаване на свещени писания, които са оставени в различните пътища и религии – да се постигне крайната цел на духовния живот.

А тя е една и съща навсякъде и е казана също и от Брахма в Шримад Бхагаватам:
Бог Брахма внимателно изучил ведическата литература три пъти и стигнал до заключението, че привързаността към Върховния Бог е окончателната цел на Ведическата литература.

Както мъдреците четат писанията 2 или 3 пъти с цел да ги разберат правилно, така и Брахма също решил да играе ролята на търсещ, въпреки че за него се казва че е всезнаещ. Брахма внимателно прочел Ведите три пъти в тяхната цялост, за да покаже колко е трудно да се извлече есенцията от писанията и да се открие окончателния смисъл. Когато Брахма завършил изучаването, той стигнал до заключението, че привързаността към Върховния Бог или пътят бхакти йога, е чистият плод на писанията.

В Шримад Бхагаватам се казва: “Няма по-благоприятен път за душите, попаднали в света на повтарящите се раждане и смърт, от пътя, който води към любовно служене на Бога.”

Въпреки че има много пътища към освобождението, никой не е по-лесен, смислен и сигурен от процеса, чрез който човек удовлетворява Бога и като резултат постига преданост и любов към Него. Тази преданост обаче трябва да бъде безкористна и извършителят трябва да бъде освободен от всякаква лична мотивация.

Чаитанйа Махапрабху казва, че от многото начини за изпълнение на предано служене има девет вида, които се считат за най-добри, тъй като те притежават изключителен капацитет да дадат на човек любов към Бога. Слушане, повтаряне, помнене, обожание, служене, отдаване на молитви, отдаване като слуга, приятелско отношение към Бога и пълното отдаване с цялата си душа и сърце. От тези девет процеса най-важният е повтарянето на имената на Бога, тъй като ако човек възпява без да извършва оскърбления, съкровището на любовта към Бога ще бъде постигнато.

В Бхагавад Гита се казва че помненето на Бога и медитацията върху Него зависи от вътрешното пречистване на човек. Поради тази причина тези дейности не са лесно постижими за обикновените хора. От друга страна повтарянето на имената на Бога е дейност, която се извършва от външните сетива и е достъпна за всички, дори и за хората от тази материална епоха. Чаитанйа Махапрабу потвърждава това, когато казва: „Повтарянето на святите имена е върховното средство за постигане на спасение в тази епоха на Кали.”

Така разбираме, че Богът е инвестирал някаква специална сила в своето Свято Име в тази конкретна материална епоха. Тази сила, която има капацитета да събуди любов и привързаност към Бога, се нарича още рага. Затова се счита за най-добрия процес, чрез който човек може да развие предано служене чрез спонтанна любов.

Въпреки че практикуването и следването на правила и предписания само по себе си не е достатъчно човек да достигне спонтанна любов, ако човек започне да следва пътя на духовните правила и предписания той ще получи много бързо качествата, които са необходими за вътрешното събуждане на спонтанното предано настроение.

Чаитанйа Махапрабху също казва как човек трябва да повтаря Святите Имена на Бога, за да събуди тази любов. Човек трябва да възпява святото име на Бог като смята себе си за по-смирен от стрък трева. Той трябва да бъде по-толерантен от дървото и да не приема никакви почести за себе си, а да отдава цялото си уважение на останалите.

Ако някой, следвайки тази насока на Махапрабху, възпява святото име по описания начин, той или тя бързо ще постигне трансцедентално желание или жажда за любовно служене към Бога, която е като огледален образ на чуството, което имат обитателите на духовния свят към Бога. Това настроение се нарича спонтанна любовна преданост или рагануга бхакти и е директно проявление на вътрешната енергия на удоволствието на Бога – хладини шакти.

Експертността в преданото служене се измерва чрез степента, в която душата е способна да удовлетвори Бога. Напредналите отдадени, които притежават тази експертност, са тези, които са приели абсолютния подслон на Бога и са осъзнали пълната си зависимост от Него. Те са освободени от всякаква тенденция да критикуват другите и търсят единствено как да се потопят в мисли за историите на Бога. Такъв преданоотдаден се среща много рядко и е много скъп на Бога. Да види човек такъв преданоотдаден, да му отдава служене или да общува с него, се счита за невероятно добра съдба. Само ако Бог лично излее милостта си върху някой човек той може да получи благословията на такъв преданоотдаден.

Съзнание изпълнено с вкус на служене към Бога се постига по милостта на велика душа, която е пропътувала вече пътя на спонтанното любовно служене. След като душата приеме подслона на духовния учител, тя трябва да се ангажира с абсолютна отдаденост на повтаряне на святото име в компанията на други преданоотдадени.

Има обаче едно предупреждение в Катха Упанишад, че пътят на духовната реализация е много труден; той е остър като бръснач. Това е мнението на учените трансцеденталисти.

Ако някой се отклони дори малко от пътя посочен от духовния учител, той ще падне. Ако някой се обърне към желанието за печалба, за почести или престиж или позволи каквито и да е политически интриги, израстването на цветето на предаността в сърцето ще бъде прекъснато.

В писанията се казва, че типът съвършенство, което човек постига, зависи от мислите, с които е ангажиран докато извършва духовната си практика. Ако ние се ангажираме в практиката си концентрирани с трансцедентално желание да постигнем общуването на отдаден, който е експерт в науката как да се служи на Бога, тогава Бог лично ще се появи като тази напреднала личност. От друга страна, ако ние имаме друг обект в ума си, ние може да срещнем много хора, които представят себе си като религиозни лидери или святи личности, но нямат никакво съдържание. Ние можем да бъдем объркани от техните сили или популярност, и да загубим нашето търсене отклонявайки се повече от целта на чистата преданост. Отдалечим ли се от постигането на любов към Бога ние ще станем напълно объркани и така ще загубим душата си по пътя на заблудата.

Казва се, че пътят на религията е установен от самия Бог. Ако някой няма разбирането за този основоположен принцип, без значение колко интелектуално надарен може да е той, неговото търсене на истината ще бъде изкривено и той ще остане безразличен към истинската вечна духовна религия на душата. Такива личности предлагат идеята за отдалеченост от религията, където всички са безразлични към практикуването на религиозност. Човек обаче никога не трябва да бъде безразличен към истинската вечна духовна религия. Тези хора грешат като смятат, че човек, който върви към върховната истина на духовния живот е повлиян от някакъв сектантски или неискрен дух.

Върховният Бог е истинен, перманентен и вечно съществуващ, а живото същество има същите характеристики. Връзката мржду тях е вечна и неунищожима. Върхивният Бог е безкрайно съзнание. По Негово желание малката съзнателна частица, индивидуалната душа бива създадена.

Независимо от различията, Богът бидейки безкрайно голям, а живото същество с размер на атом, аспектът на съзнание и духовност е общ за двамата. Затова индивидуалната душа спрямо Бога е описана като едновременно еднаква и различна. И тъй като е много трудно да се разбере тази едновременна еднаквост и различие, Ваишнавската доктрина добавя и думата невъобразима, показвайки че тази връзка може да се разбере само чрез разкритите писания и приемането й с вяра.

Всяко живо същество по своята есенция е част от единствената недвойнствена Върховна истина. Когато човек приеме подслона на тази Върховна Истина и задълбочи своето знание за тази вечна връзка, неговото разбиране за процеса, чрез който човек постига окончателното съвършенство на живота, се изяснява. Когато тази реализация се случи, истинската визия за равенство и приятелство между живите същества се превръща в реалност.

Откъс от “Изкуството на садхана” на Шрила Б.П. Пури Махарадж
Превод: Бхакти Шакти Деви Даси