Въпроси и отговори

КРИШНА СЪЗНАНИЕ – РЕЛИГИЯ, НАЧИН НА ЖИВОТ ИЛИ ПОДСЛОН ЗА ДУХА?
КАКВО ОЗНАЧАВА ХАРЕ КРИШНА?
КАКВО Е ДХАРМА?
КАКВО Е ДУХОВЕН ЖИВОТ?
КОЙ Е ВАИШНАВА?
КОИ СА НАЙ-ДОБРИТЕ КНИГИ НА ВАИШНАВСКАТА ФИЛОСОФИЯ?
ВЕДИЧЕСКОТО ЗНАНИЕ
ПРОИЗХОД НА МАХА МАНТРАТА
КАК СМЕ ДОШЛИ НА ТОЗИ СВЯТ?
ИСТИНСКА САМОЛИЧНОСТ И ФАЛШИВИ ИДЕНТИФИКАЦИИ
КОНТРОЛ НАД УМА
ПРАВИЛАТА НА ЛЮБОВТА
КАК ДА РАЗКРИЕМ ИСТИНАТА?
СЛУШАЙКИ СЪРЦЕТО
ПЪЛНО ОТДАВАНЕ НА ШРИ КРИШНА
ПРЯКО СЛУЖЕНЕ НА КРИШНА
РАЗПОРЕДБИТЕ НА КРИШНА, ТРИКОВЕТЕ НА МАЙА
СЛУЖЕНЕ НА ШРИМАТИ РАДХАРАНИ
СЛУЖЕНЕ НА ДУХОВНИЯ УЧИТЕЛ
ЗНАЧЕНИЕ НА МАХА МАНТРАТА
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА КАРМАТА ВЪРХУ ПРЕДАНОТО СЛУЖЕНЕ
[divider /]

КРИШНА СЪЗНАНИЕ – РЕЛИГИЯ, НАЧИН НА ЖИВОТ ИЛИ ПОДСЛОН ЗА ДУХА?
Кришна съзнание е и трите. И има много аспекти. Ние имаме духовна музика, архитектура, наши инструменти, наука за приготвянето на храна; имаме всичко в Кришна съзнание.
Можем да кажем, че Кришна съзнание е подслон, религия или философия, която дава отговори на въпроси от най–различно естество.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

КАКВО ОЗНАЧАВА ХАРЕ КРИШНА?
Кришна е любов, подобно на християнската традиция, където Бог е любов.
Кришна е Бог на любовта. Той ни учи, че и най–голямата любов, тук, в този свят, е нищо в сравнение с неговата любов в Неговия свят. Всичко, което съществува в нашия свят, съществува и в света на Кришна, само че в съвършенство и в своята абсолютна чистота; затова трябва да се стремим да сме по–близо до нашия Бог. Ние отдаваме себе си на божествената двойка Радха и Кришна; те олицетворяват най–висшата благодат, на която можем да се надяваме.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

КАКВО Е ДХАРМА?
Думата дхарма се отнася до вечния и неизменен дълг, до присъщата на всички живи същества функция. Дхарма не може да бъде отделена или изведена от тях. Тя е част от тяхната природа, също както топлината не може да бъде взета от огъня и подвижността – от водата. Затова тя е известна още като санатана–дхарма (санатана = вечна, неизменна).

Няма значение дали този, който притежава злато, е християнин, мюсюлманин, индус, или пък животно. Златото винаги остава злато. По същия начин дхарма не е въпрос на вяра, защото вярата се променя. Дхарма е дългът на живите същества във връзката им с Върховния Бог. Тя не може да бъде ограничавана от никакви сектантски или светски концепции, тъй като означава предписаното задължение на всяко живо същество.

Всеки човек има принадлежност към определено семейство. Съзнанието за духовното семейство е от най–голямо значение, тъй като там развиваме духовно разбиране за дхарма (дълга).

Ако някой не познава дхарма, на практика той не може да действа правилно. Свещената дхарма на правилното поведение се основава на разбирането за нашата подчинена или конституционна позиция, която за всяко живо същество е да бъде слуга. Но поради природата си на материално обусловена душа, никой не обича да бъде слуга. Точно обратното – той е непокорен, дърпа се и казва:”Аз не искам да служа.”

Този начин на мислене завършва с превръщането на човек в атеист. А атеистът казва:”Аз не съм отговорен пред никого в този свят, независимо от обстоятелствата. Над мен не съществува никой. Много съм щастлив, ако другите виждат в мен центъра, и аз не съм склонен да приема никой друг в центъра.”

Това е основният принцип на действие срещу нашата конституционна позиция: не искаме да бъдем слуги. Искаме да използваме всичко: работа, интелект, дейности за самовъзхвала и издигане на по–преден план. Смятаме, че не е нужно да почитаме или да бъдем признателни пред никого.

Всички тези тенденции са против нашата конституционна природа. Ако честно наблюдаваме нашата санатана–дхарма, или конституционната си същност, ще видим, че тя е желанието да удовлетворим някого.

Не сме постоянно щастливи, защото не познаваме нуждите на душата. А отричането и отхвърлянето на конституционната ни същност прави щастието ни невъзможно.

Ако някой само почиства клетката на птицата, птицата няма да бъде доволна. Човек трябва да познава нуждите на птицата. По същия начин трябва да се познават нуждите на душата, за да се постигне лична удовлeтвореност и да бъдем щастливи. Нуждата на душата е да излезе от материалния затвор, за да се осъществи копнежа за пълна свобода. Тази свобода се постига чрез опознаване на Върховната Божествена Същност.

Затова се казва, че всяка работа, всички дейности и задължения са безполезни, ако не пробуждат желанието да се слуша посланието на любящия Бог. Това послание на любов може да се намери в книгите на Шрила Прабхупада.

В основата на живота на всяко живо същество е свързването на дейностите с вечната връзка с Върховния Бог, Шри Кришна. Кришна е източникът на всички живи същества. Той е най–привлекателният.

Кришна е абсолютната цялост и всичко останало е част от него. Отношенията ни с Него са каквито са отношенията на слугата към господаря. Тази връзка е напълно трансцедентална и напълно различна от светските преживявания. Човек може да възприеме тази връзка чрез напредък в предано служене. Всеки трябва да бъде активно ангажиран в трансцеденталното вярно служене към Бог, дори в настоящите условия на материално съществуване.

По този начин трябва да осъзнаем нашата конституционна (подчинена) позиция и трансцеденталната позиция на Бог, за да можем да изпълняваме дхармата си и да възстановим вечната си връзка с Върховната Личност.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

КАКВО Е ДУХОВЕН ЖИВОТ?
Духовният живот изцяло е предназначен за развиване на трансцедентална любов.

Имало някога един велик йогин, който живеел в строг аскетизъм в продължение на много, много десетилетия. Един ден, когато Нарада Муни минал край него, този йогин му казал: ”Така е хубаво да се запознаем, Нарада Муни. Къде отиваш?” „Отивам да се срещна с Вишну”, отвърнал Нарада Муни. „Наистина ли,” зачудил се йогина, „Нима можеш да посетиш Вишну? Как го правиш?” „По неговата милост”, отговорил Нарада Муни. „Вишну ми даде този инструмент, вина, и аз мога да пътувам чрез звука му. Тогава йогинът казал: “Моля те, ще ми направиш ли една услуга? Когато срещнеш Вишну, кажи Му, че има един йогин, който търпи сурови ограничения от дълго време. Колко още прераждания ще трябва да понеса в този свят, за да постигна съвършенство?” „Да, ще попитам Вишну за теб”, отговорил Нарада Муни, „ Не се притеснявай.”

Малко по–късно срещнал един занаятчия, които вършел работата си, седнал на една ливада. Той бил прост и много беден човек. Виждайки Нарада Муни, майсторът се поклонил и казал, „О, Нарада Муни, моля те, дай ми благословията си. Накъде си се запътил? ” „Отивам да срещна Вишну”, отвърнал Нарада Муни. „Вишну? Можеш да се срещнеш с Вишну? Моля те, направи ми една услуга”, помолил занаятчията. „Колко дълго още ще трябва да остана в този свят и да страдам?” „Добре”, отговорил Нарада Муни, „Ще попитам Вишну.”

И така, Нарада Муни отишъл при Вишну и му разказал историите на двамата души, които срещнал по пътя си. Вишну му казал, „Когато ги видиш отново, те ще те питат какво правя. Кажи им, че съм промушвал слон през ухото на игла. И в зависимост от тяхната реакция ще знаеш какъв отговор да им дадеш.” Нарада Муни бил много озадачен от тези думи, но каквото казвал Вишну, това и ставало.

Следващият път, когато Нарада Муни минал край нашия йогин, той го посрещнал с думите, „Какъв късмет да се срещнем отново, Нарада Муни. Видя ли се с Вишну?” „Да”, отговорил Нарада Муни. „И попита ли Го?” „Да”, казал Нарада Муни. „И какво правеше Вишну?”, попитал йогинът нетърпеливо. „Прекарваше слон през иглено ухо”, бил отговорът на Нарада Муни. Тогава йогинът възкликнал: „Хайде, Нарада, спри да разказваш вицове. Аз съм сериозен йогин. Не ми говори такива смешни истории. Няма ли нещо разумно, което можеш да ми кажеш? ” „Ами, да”, отвърнал Нарада Муни, „имам какво да ти предам. Ще трябва да прекараш още хиляди животи тук, в този свят, преди да можеш да достигнеш съвършенство.”

След това Нарада Муни продължил пътя си и срещнал занаятчията. Той бил много щастлив да види Нарада Муни и казал: „О, Нарада Муни, ти вече си се върнал. Видя ли Вишну? Пита ли Го? Какво Правеше Вишну, когато Го срещна?” И Нарада Муни пак отговорил: „Вишну прекарваше слон през иглено ухо.” „О”, казал занаятчията, „това е чудесно. Никога не бих могъл да си представя нещо подобно. Това е забележително.” Учуден Нарада Муни погледнал занаятчията и го попитал: „Нима вярваш на тази история, скъпи ми майсторе? Кой би могъл да промуши слон през иглено ухо?” Занаятчията отговорил: „Ах, а ти какво мислиш? Виждаш ли онова огромно Баняново дърво ей там? То беше съвсем мъничко семенце, а сега самото то ражда милиони семена всяка година. Ако Бог може да постави едно такова голямо дърво в такова малко семенце, защо да не може да прекара слон през ухо на игла? Това наистина не би представлявало никаква трудност за Него.” Тогава Нарада Муни казал: „Ами, аз също имам отговор за тебе, скъпи майсторе. Ще се върнеш у дома, при Бог, веднага след като напуснеш това тяло.”

Така че, това е решаващото. Не е въпрос на знания, a е въпрос на реализация и добра вяра. Всички правила, предписания и добри напътствия във Ведическите писания ни помагат да се установим в качеството на доброто. Но действителната цел на живота е да се развие истинско служене, истинска любов към Бог. Това е възможно само по милостта на самия Бог. Това, което можем да направим, е да приемем духовен учител, който има опит във Ведическото знание, да ангажираме сетивата си в преданото му служене и да разпространяваме славата на Бога чрез мантруване на Святите Му Имена. Това ще изчисти съзнанието ни от всички материални примеси и ние ще се установим в доброто. То ще ни позволи да се доближим до съвършенството на живото същество и да възстановим забравената връзка с Бог.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

КОЙ Е ВАИШНАВА?
Не е лесно да откриеш Ваишнава. Защото те са тези, които се посвещават на Кришна с цялото си сърце. Дори и да не могат да правят това по 24 часа на ден като Харидас Тхакур, те са много значими. Разбира се, има някои специални и изключителни таланти. Например преданоотдаден, който не обича да критикува другите и който не може да толерира спекулации по отношение на други последователи, е нещо много специално. Или преданоотдаден, който знае, че има несъвършенство у някой друг последовател, но не желае да говори за това, освен ако другият не го помоли за помощ, е достоен преданоотдаден.

Преданоотдаден, който изпълнява 8 часа на ден безкористно служенето си към Кришна, за да подкрепи своя духовен учител; който е винаги внимателен към другите и извършва служенето си по привлекателен начин, може да се разглежда като напреднал преданоотдаден, или Лакхпатти (личност, която мантрува 64 кръга на ден). Много е важно да се извършва служене и да се подхранва садхана, трансформацията в живота на човек. Представете си преданоотдаден, който полага усилия да служи на другите. Това е много красива особеност.

Става дума за този преданоотдаден, който е внимателен и ако други преданоотдадени го посетят, той винаги следи на всеки да се предложи място за сядане, чаша вода и нещо за ядене. Става дума за този преданоотдаден, който изпраща усмивка към вас без очевидна причина. Не защото иска да ви продаде нещо или поради някакви други прикрити доводи, а защото той може да види Кришна в сърцето ви. Той може да разпознае Кришна, който ви е изпратил при него, за да може той да ви служи дори още повече. Този преданоотдаден, който следва указанията на духовния си учител с всичките си сили и води естествена битка с мързела. Той слуша с голямо удоволствие думите на другите преданоотдадени. Той е толкова напреднал, че е убеден в липсата на всякакъв напредък от своя страна. Ако е възникнал проблем между него и някой друг, той търси внимателно коя е неговата грешка, причинила конфликта. Самият той винаги е объркан … но само от неговия собствен ум. Ако говори, звучи като песен на Бхактивинод Тхакур, но в същото време е убеден, че не знае нищо.

Колко знаем всъщност? Колко книги трябва да изчетем, за да разберем нещо? Колко отречения трябва да практикува човек, за да напредне? Добри въпроси, но няма отговор за тях. Тъй като няма възможност за постигане на напредък по този начин. Само ако милостта на Шри Гуру и Гауранга слезе в човешки облик, е възможно да се напредне духовно. Само чрез чиста милост и много приятелство към другите.

Някой, който си мисли, че заслужава да бъде напреднал преданоотдаден, забравя най-важното от всичко: той забравя, че упорството в преданото служене е това, което изгаря нашата поквареност. Както и че да почиташ другите, без да очакваш същото в замяна е велик път, който Чаитанйа Махапрабху е избрал за нас. И по този път можем да постигнем нещо прекрасно въпреки Кали Йуга. Нещо толкова прекрасно колкото да бъдеш чист преданотдаден на този свят. Представете си това.

Как да бъде разпознат един преданоотдаден? Той е внимателен. Загрижен е да служи съвършено. За него е важно да повтаря името на Господа от най–дълбоките кътчета на сърцето си. Важно за него е да служи на Ваишнавите често и колкото е възможно повече. За него е важно да почита и помни своя Бог, своя Иштадева (индивидуална любима форма на Бог). За него е важно е да бъде добър пример за останалите. Важно е да живее в святата земя на Кришна. Да помогне на всички души, които не знаят нищо за Кришна. Да си загрижен означава да разбираш какъв е смисълът на лекциите на Ваишнавите. Преданоотдаденият разбира желанията на духовния учител, дори ако не са изречени ясно. Във Ваишнавизма има приоритети, които са понятни само за тези, за които те имат значение – преданоотдадените, които могат да говорят ден и нощ за всичко, което ги приближава до Кришна. Които искат да говорят за всичко, което е полезно за разбирането на Радха Дасйам (служенето към Шримати Радхарани). Те познават Майа и нейните примамки, но са възмутени от сърце от този вид съзнание. И дори не се интересуват от подобни глупави и пагубни разговори.

В материалния свят винаги може да видите, че някои хора са заинтересовани да се говори на определени теми. Ако някой обича да говори по философски въпроси, повечето от хората не са в състояние да следят темата. Ако някой млад човек е много влюбен в момиче, той не се интересува от други момичета. Ако има празник, на който се раздава вкусен прасадам (храна, която първо се предлага на Бог и след това, пречистена от грехове и карма, се раздава на хората), вече няма да се интересувате от други места, където бихте могли да се нахраните. Така че ако истинският духовен копнеж е установен в сърцето ви, вие просто ще искате да служите по–добре и по–добре, защото чувствате, че все още не служите достатъчно. А когато всички земни навици изчезнат, животът се превръща в мистика. Невероятно е. Това е когато ништха, духовната непоклатимост е установена като окончателен факт. Когато трансцеденталните чувства започнат да завлавяват сърцето. Когато желанието да слушате и мантрувате стане по–важно от пицата… О, простете, пицата е чудесна храна, когато е предложена на Кришна.

Да видите Ваишнава, който дори само притежава знаци за тенденция към тези характеристики, е невероятно. Когато един преданоотдаден получи посвещение, той става член на Ваишнавското семейство. Всички врати за него са отворени. Ако се придържа към правилата и не допуска оскърбления срещу Ваишнавите, нищо не може да му навреди.

Шрила Рупа Госвами казва в неговата Упадешамрита, че трябва да почитаме всеки, който слави Святото име на Бога в съзнанието си. Без значение дали той е получил посвещението си в същото духовно семейство като нас или не. А да срещнете тези, които са посветени и които спазват обещанията си, е истинско удоволствие.

Както винаги Ваишнавският принцип е валиден: строг към себе си, но милостив към другите. Въпреки това няма много Ваишнави, които приемат Бог на сериозно и които да съзнават, че действията им първо са били одобрени от Бог.

Да бъдеш Гаудийа Ваишнава е прекрасно, но вътре в себе си ние не трябва да храним и най–малкото зрънце арогантност към търсачите на Бога, от другите традиции. В противен случай ние не сме смирени и не сме истински представители на идеалите на парампара (ученическата последователнст на предаване на ведическото знание). Както можете да видите, прекрасно е да срещнеш Ваишнава. А нашият Гурудева Шрила Прабхупада премина с толкова много любов през този свят, че промени всеки, който го прие на сериозно.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

КОИ СА НАЙ-ДОБРИТЕ КНИГИ НА ВАИШНАВСКАТА ФИЛОСОФИЯ
„Бхагавад Гита – такава каквато е”, тъй като е от Шрила Бхактиведанта Свами Прабхупада, на практика е нашият учебник. И благодарение на нея ние можем ясно да формираме живота си. С други думи, това е наръчник за човешкия живот. Който има въпроси за човешкия живот, може да ги отнесе към Бхагавад Гита и най-вероятно той ще намери много убедителни отговори, дори и да не е имал подобни очаквания. Защото Бхагавад Гита урежда всички видове проблеми: малки и големи, тези на бедни и богати, на слаби и на силни. Разгледани са всички проблеми, дори и отвъд смъртта. В края на краищата Бхагавад Гита описва смъртта като нищо повече от промяна на обвивката. Просто разменяте едно тяло с друго, а старата ви обвивка се разпада, лишена от съзнание. Ето защо Бхагавад Гита е толкова ценно съкровище, което ни съпътства цял живот.

На базата на Бхагавад Гита можем да продължим нашето проучване. Можем да опознаем духовната си идентичност. Особено като резултат от изучаването на Шримад Бхагаватам, ако продължим с нея. Шримад Бхагаватам е изключително интересна и изчерпателна книга. В 18 000 стиха тя описва пълната история на създаването на света, подразделянето му, ръководството му, експанзиите на Бог, ученията, отричанията – описано е всичко, което може да бъде видяно на този свят. И като връх, след като е прочел всичко това, когато човек достигне 10-тата песен, пристига коронацията на духовното познание. Вярвате или не, това е покана да погледнете през прозореца към духовния свят. Изведнъж се отваря прозорец, зад който се намира Голока Вриндаван. Така е наречен този свят в Шримад Бхагаватам. Казва се, че цялото това знание, което човек получава преди да му бъде позволено да погледне през този прозорец, е част от процеса и също е духовно знание. Защото това, което Всевишният Бог ни показва в онзи свят, е как можем да преодолеем собствените си недостатъци и въздействията на фалшивото ни его и фалшиви идентификации.

Шримад Бхагаватам ни помага много конкретно да се справим с нашия интелект, с други недостатъци на подсъзнанието, с похотта вътре в нас, със завистта и алчността. С всички тези неща. И не мислете, че този тест е лесен и бърз за преминаване. Точно обратно. Колкото повече напредвате, все по–сложни стават изпитанията, все по–очевидно ще става предизвикателството и все по–твърдо ще трябва да става решението ви: да, аз искам чистия път. Пътят на сърцето, пътят на светлината. Не искам нищо друго. И това решение, което ще се връща при нас отново и отново, ще ни помогне съществено да напреднем по нашия духовен път.

Шримад Бхагаватам, в пълната й структура, ни дава толкова много подкрепа и толкова много описания на развитието на други личности, които са на същия път, както нас самите. А всеки, който е на пътя в търсене на светлината, има много опит, от който другите могат да се учат.

Ето защо ние разпознаваме великите послания в Кришна–катха, посланията на Всевишния Господ и Неговия свят, и на бхакта–катха (катха – разказване на религиозни текстове от свещениете писания на Индия). Бхакта–катха означава важни истории за делата на онези души, които са посветили себе си и са преминали отлично различни изпитания. И затова те са в състояние да ни окажат много помощ и да ни дадат насоки. Всъщност Кришна-катха и бхакта-катха са идентични. Ако слушаме тези писания и личности, ще се изпълним с енергия.

Шримад Бхагаватам продължава и ни дава много описания, включително исторически, а също и предсказания за края на тази епоха, Кали Йуга. Като резултат и някои здравословни предупреждения, че не можем да се отклоняваме от нашия път, неглижирайки или допускайки грешки отново и отново. Разбира се, някои от тези неща отнемат цял човешки живот, за да бъдат наистина приети.

Това са двете основни писания на въвеждането в нашия път. И когато изучавате тази наука, е особено препоръчително да започнете с Шри Ишопанишад. Шри Ишопанишад ни дава концентрирано обобщение на основната идея в 18 стиха. Шрила Прабхупада ги обяснява по такъв начин, че човек получава ясна представа за това какво се иска от нас и как трябва да се развиваме.

След като прочетете тези книги, има и други писания, статии и полезни аспекти в нашата философия. Представете си, че дори нашият духовен учител Шрила Прабхупада, ни помоли самите ние да пишем и говорим. И за какво да говорим? Разбира се, за това, което сме научили. Естествено, то е филтрирано и избрано от нашия собствен опит и интуиция. Това придава специален живот на посланието. Шрила Прабхупада ни каза, че не трябва само да повтаряме това, което другите са казали преди нас, но че ние трябва да дадем своя собствен принос. Особено чрез писане на статии или, ако имаме вдъхновение и възможност, като водим класове или разказваме.

Така че Шримад Бхагаватам може да ни предостави много ентусиазъм в това отношение. Ако разгледаме историята на Шримад Бхагаватам, ще научим, че нейн автор е Шрила Вйасадева. Той е бил вдъхновен да я напише като допълнение към останалата Ведическа литература. Шримад Бхагаватам е висотата на зрелостта. Тя е съставена след като Шрила Вйасадева написва толкова много Ведически книги и все още не се чувства удовлетворен. Тогава неговият духовен учител, Нарада Муни, му казва; „Ти описа всичко много хубаво, всички правила и регулации. Но забрави да разкриеш тайните на Върховната Божествена Същност. Това е, което трябва да направиш сега.” И Шрила Вйасадева седнал и написал Шримад Бхагаватам. Ето защо тя е описана като „най–зрелия плод на дървото на Ведическата мъдрост” или като „каймака на млякото”.

Ако изучаваме Шримад Бхагаватам, ще получим също така много информация относно други коментари и писания (и чрез коментарите на Шрила Прабхупада), защото дървото на Ведическата мъдрост е всестранно. То има толкова много интересни аспекти, които просто не са достатъчно известни в нашата съвременна западна култура. Например Махабхарата. Махабхарата е в основата на Бхагавад Гита. А Бхагавад Гита, сама по себе си, е една глава от Махабхарата, но тя получи специално внимание през последните няколко хиляди години на човешката история. Махабхарата, със своите 100 000 стиха е най-голямата епична история и е описание на културата на света и отговорностите на хората. Ако искате да се запознаете с Ведическата култура, изучаването на Махабхарата е силно препоръчително. Там може да се види размерът на отделяното вниманието върху човешките отношения.

Ако някой се интересува от по-дълбоко гмуркане в изследването на Ведическите свещени книги, нашият духовен учител ни предостави някои специални Ведически писания. Едно от тях е “Ученията на Шри Чаитанйа Махапрабху”. Той е един от най-великите учители и в същото време – посланик на спасението през тази епоха, и мантрите, които са най-благоприятни за всички нас. Работата и животът на Чаитанйа Махапрабху са описани на друго място, а в тази книга Шрила Прабхупада подчертава важността на Шри Чаитанйа Махапрабху в детайли.

Да не забравяме и Нектарът на Преданността, или Бхакти–Расамрита–Синдху, една книга на Шрила Рупа Госвами. В тази книга той обяснява много точно как се развива духовната наука. Там откриваме научна информация за всичко, което човек може да си представи във връзка с Бог. Тя описва как се разгръща пътя обратно у дома, обратно към Върховната Божествена Личност. Това е пътят на бхакти, или на любовта. И всички вие сте поканени. Поканени сте по този път на любовта и в семейството на Ваишнавите, и преданоотдадените.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

ВЕДИЧЕСКОТО ЗНАНИЕ
„Веда” е санскритска дума, която означава знание, автентично знание. Ведите са древната същност на научното знание, достигнато от веригата на ученическата приемственост от времената на сътворението. И за разлика от съвременната наука, то не се променя с времето. Ведите съдържат Абсолютното Познание.

Много от твърденията във Ведите са били потвърдени от съвременната наука. Ведите включват и предсказания за хора, които са се доказали като истинни. По този начин се приема, че Ведите са Божието слово. Те са като наръчник как успешно да моделираме живота си и как да бъдем щастливи. Инструкциите и съветите на Ведите предлагат помощ и решения за всички проблеми на нашия живот и общество.

Ведите не са компилация на човешкото познание. Знанието, от което са съставени е било разкрито от Господ във времената на сътворението. Това познание идва от духовния свят. По тази причина Ведите се наричат апаурушейа, или несъздадени от човешка ръка. На Ведите често се гледа като на лодка към духовния свят. Тъй като за да постигнем духовно съществуване, трябва да прекосим океана на материалното съществуване. А за да не се загубим в този огромен океан имаме нужда от опитен капитан, какъвто е духовния учител, който може да ни преведе успешно през всички трудности.

В настоящото си обусловено състояние ние страдаме от четири основни недостатъка. Дори и най-учените хора са обект на тези четири главни дефекта: допускаме грешки, живеем в илюзия (приемаме нещата такива, каквито те не са), мамим и имаме несъвършени сетива. Така че с всички тези недостатъци не можем да очакваме да постигнем сами съвършеното знание (веда), тъй като всички наши усилия ще бъдат повлияни от нашите неизбежни дефекти.

Въпреки че учените полагат огромни усилия да измислят неща, които водят до намаляване на страданията и увеличаване на комфорта за човечеството, те все още не могат да намерят решение на реалните проблеми на живота: раждане, болести, старост и смърт.

Всички технологични постижения и модерни приспособления са насочени към осигуряване на повече комфорт за човека. Но за съжаление тези постижения не могат да решат истинските проблеми. Целта им е да облекчат страданията ни, но страданията не намаляват. Те не се занимават с корена на проблемите. А това се нарича илюзия: вземане на решение и предприемане на действие, което в действителност не може да ни помогне.

Например много хора се страхуват, защото не знаят как да спечелят повече пари. И когато получат много пари, те се страхуват, че ще ги загубят или че ще бъдат ограбени. Така че очевидно не количеството на парите разрешава проблемите им. Истинският проблем е страха, породен от материалната концепция за живота.

Така че проблемите са все още там. Тази ситуация се случва, защото не ни е грижа за корена на всички проблеми. Ние само привидно се опитваме да устроим живота си. Ето защо най-напред трябва да разберем какъв е истинският проблем на нашия живот.

Ведите ни учат, че трябва да излезем от материалното съзнание и да осъзнаем любящата връзка с Бог. Атхато брахма джиджнаса – трябва да задаваме въпроси за Абсолютната Истина, за да разрешим проблемите на материалния свят. Трябва да осъзнаем, че не сме това тяло, а представляваме душа. Частица и дял от Най–Висшето Съзнание. И че сме вечно свързани с Него. Трябва да се погрижим за нуждите на душата си. Тялото е безполезно без душа. Така че трябва да разберем от какво се нуждае душата ни.

Ведите се наричат още „шрути”. Тази санскритска дума се отнася до знанията, продобити в процеса на слушане (буквално „шрути” – това, което е чуто; шрутите са представители на устната традиция; първоначално Ведите са се разпространявали само от уста на ухо). Това знание не се поставя под съмнение от всяко следващо поколение отново и отново, а се приема такова, каквото е. Това спестява много време и неприятности.

В съвременната наука можем да намерим много положения, които не могат да бъдат доказани с експерименти. Така например в математиката има аксиоми, които се приемат за верни, за да се изследва дадена област на науката. Или с други думи, за да проучим нещата в материалната вселена, сме зависими от аксиоми, които не могат да бъдат проверени посредством експерименти. Така че как можем да очакваме да постигнем духовно знание чрез експерименти, още повече че материалните ни сетива не могат да го въприемат?

Разбира се, знанието за духовната същност съществува. Но е невъзможно да се правят експерименти за това знание. За постигането му трябва да следваме инструкциите на Ведите. Истината е там, ние просто трябва да я приемем. Ведите представят истината много научно, въз основа на аксиоми. Те ни водят към осъществяване на връзка с началото на всички начала, а следователно и към себереализацията ни.

Тъй като материалните теории и наука са нестабилни, и винаги се променят, и поради несъвършенството на учените те ще продължат да се изменят и в бъдеще, можем да се убедим, че не е възможно да се постигне абсолютното познание с материалните ни сетива. Но тъй като Ведите са разкрити от Бог, знанието на Ведите е съвършено и не се променя с времето.

Така че помощта, предложена от Ведите, не е обект на спекулации и приемането й не е сляпа вяра. Това е истинско научно знание и процеса на разбиране на това трансцедентално знание изисква да го чуем от авторитетите в областта на ведическото познание. Също като в университетите студентите слушат от преподавателите.

Един авторитетен източник на това знание е Бхагавад Гита на Шрила Бхактиведанта Свами Прабхупада. Може да си спестим много време и неприятности, ако приемем този чист източник на ведическото знание.

Целта на ведическото знание е да разберем Бог Кришна и връзката ни с Него. Кришна казва, „Във всички Веди Аз съм този, който трябва да опознаете. Аз съм съставителят на Веданта и Аз съм познавачът на Ведите.”
НАГОРЕ ↑
[divider /]

ПРОИЗХОД НА МАХА МАНТРАТА
Бих искал да знам къде в писанията се появява за пръв път Маха Мантрата. Казва се, че тя не е част от Карма Канда секцията на Ведите (целяща материални резултати).

За първи път Маха Мантрата се споменава в Кали Сантарана Упанишад, където бог Брамха казва на великия мъдрец Нарада Муни:

Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе
Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе
ити шодашакам намнам кали – калмаса – насанам
натах паратаропайах сарва – ведешу дришйате

„Тези шестнайсет имена унищожават греховете в епохата на Кали. Във всички Веди не е открит друг, по–висш от този метод.”
НАГОРЕ ↑
[divider /]

КАК СМЕ ДОШЛИ НА ТОЗИ СВЯТ?
Не мога да разбера, как така ако е толкова хубаво в духовния свят, колко глупави трябва да сме, че да накараме Кришна да ни отстрани от там? Просто не мога да приема, че всички материални вселени са създадени само заради задоволяването на нашите материални сетива. Логиката ми е: ако не можем да го направим там, трябва да го направим тук, но всъщност тук ние дори не сме задоволени. Така ли е всъщност? Ние лично ли сме пожелали да дойдем тук? Или има някаква деградация надолу, далеч от Кришна? Как може такива мисли да идват у нас, като сме тук? Не го разбирам, но знам че съм тук. А тук е този материален свят. Как съм избрал да дойда тук? Това е просто неразбираемо.

В Шримад Бхагаватам, в пояснението към песен 3, глава 16, стих 29 Шрила Прабхупада споменава на три пъти, че джива, родена в духовния свят, не може да пропадне отново, освен по волята на самия Бог.

Това е много интригуваща тема, защото Върховният Бог, Божествената Личност може всичко, което пожелае. Той е свободен да върши каквото и да е, и на практика, всяко Негово дело е добро и благотворно. Той е единственият доброжелател на всички живи същества. И не е против нито едно от тях, но за да покаже разнообразието на забавленията си, е нужно да се случат много възхитителни неща, които в дългосрочен план даряват хората с невероятна благодат.

В това пояснение Шрила Прабхупада казва три пъти, в рамките на половин страница, че едно живо същество не може да падне от Ваикхунта, не ще падне и никога не пада от Ваикхунта. Въпреки че заявява това толкова ясно тук, по–късно, след смъртта му, бяха направени интерпретации от няколко други индикации, напълно отричащи този коментар и индиректно обвинявайки Шрила Прабхупада три пъти в грешка, в рамките на един коментар.

Тази тема е дискутирана милиони пъти и милиони пъти е погрешно разбирана. Разбирането или неразбирането на Бог е въпрос на милост. Логическите последователности не е задължително да бъдат благосклонни към нас в това отношение. Спекулантите не просто твърдят, че дживата пада от Ваикхунта, но също така претендират, че тя пада и от Кришналока, което означава прекъсване на личната и пряка връзка с Върховния Бог; падане от позицията нитйа–сиддха.

Тази идея не намира подкрепа в шастрите. Разбира се, ако Кришна пожелае някой от другарите Му да отиде някъде и да свърши нещо от Негово име, Той би имал свободната воля да го направи. Не можем да кажем, че Кришна не може да направи това, но по никакъв начин не можем да излезем с теория и да се опитваме да я подкрепим със спекулации, в които се твърди, че всяко живо същество идва от Голкока Вриндаван след като е имало лични отношения с Кришна и пада надолу, към този свят, поради лошо държание. Ако беше така, щеше да има изобилие от лошо поведение в духовния свят, нали. Просто си представете, ако някое от момчетата – пастирчета изчезне, какво биха си помислили приятелите му: „О, къде е Гопа?” Тогава другите ще кажат: „Не знаете ли какво направи той вчера? Кришна му каза да се маха.” Сърцата им непрекъснато ще се разкъсват в Голока Вриндавана. Как бихте могли да наречете това духовен свят? Ако някой от нашата собствена линия пропада, ние страдаме. Това е толкова болезнено преживяване. Така че съм изумен, какви идеи умът е способен да ражда.

Е, някога Прабхупада, в писмо до някого, може и да е споменавал, че идеята за произхода ни от Брахман е по-скоро безлична. Тоест той е казвал, че сме произлезли от Кришна, а не от Брахман, защото е разбирал, че тълкуванието им е било: „Ако произлизам от Брахман, тогава е по–добре пак да се върна при него.” Една подобна интерпретация не би била склонна да приеме Кришна за върховна пораждаща сила.

Не на последно място, падането надолу, завръщането, връзката и цялото поведение са забулени от определена неяснота. По сладката воля на Върховния те са покрити с определена несигурност, през която преданоотдадените проникват тук и там чрез своите тики казвайки неща като: имаше някаква апатия към служенето, имаше някакво безразличие към Бог, имаше някакво желание за контрол над природата; имаше злоупотреба със свободната воля. Ние се противопоставяме по един или друг начин и това донякъде е основателно, защото виждаме, че можем да бъдем добри или лоши в унисон със собствените си непостоянни решения. И е логично, че тази ни способност е причина, в определен смисъл, да тръгнем по грешния път.

Така че воалът е там, което означава, че не можем да видим всичко така ясно, както когато го няма. Воалът, който покрива връзката, е много осезаем. И за това има причина, защото без този воал не би могло да става въпрос за свободна воля. Ако всичко беше кристално ясно, материалното ни съществуване щеше да бъде кристално ясна безсмислица и ние не бихме имали никакъв избор да продължим със своя преследващ удоволствията манталитет. Това е много тъжно наистина, хората искат Ведите и Кришна да дадат това, което Кришна предпочита да не дава, и по тази причина душите съчиняват измислици или дори по-лошо, отхвърлят всичко. Но това не е в правото ни. Ние сме предопределени да следваме указанията на чисти преданоотдадени, като Шрила Прабхупада, който в кратък коментар категорично казва, че никой не пада от Ваикхунта. Тогава можем и да спекулираме: ”О, той има предвид Ваикхунта, но от Голока, да, падаме.”

Преди всичко Голока е част от Ваикхунта и не само това, тя е най–хубавата част от Ваикхунта и тези, които не могат да го разберат, просто не могат да го приемат. Е, може би те предпочитат отношенията на възхищение и почит, каквато е аишварйа връзката с Върховния Бог, и така те не обръщат особено внимание на Бога. Въпреки че кой може да унищожи сладостта?

Така че в този конкретен стих Шрила Прабхупада ясно заявява, че ние няма да паднем надолу, след като веднъж сме стигнали до дома на Кришна. Това също означава, че никой, който е бил там преди, не пада оттам. Това е логическта връзка. Но ние сме дошли отнякъде и сме дошли от Бог, защото не сме се самоизмислили. Така че съществува място, където вечните души се произвеждат, ако искате да го наречем по този начин. И всички те имат възможността да отидат там или да дойдат тук. Зависи от Него. Това е зад този воал, защото ако премахнем воала, никой не би могъл да бъде в майа дори за секунда, тъй като кристално чистият сблъсък с истината, ще направи невъзможно да вървите срещу истината. Така че не би имало свобода. Ние просто бихме били фабрикувани по един единствен шаблон, който означава подчинение, и тогава всеки в духовния свят би бил естествено подчинен последовател без различни възможности, а това твърде много напомня роботизиране, твърде много наподобява зомбиране, прекалено механично и манипулирано. И така Кришна не го е направил по този начин.

Всичко, което Той прави е добро. Той не прави нищо погрешно. Ние да, но Той – не.

Това не са думи, извадени от нечий ум. Всичко е описано там: антаранга-, бахиранга-, татастха–шакти; и светлината, брахмаджйоти, сиянието, което се излъчва от Бог под формата на искри, всяка от които е част от Неговата безкрайна енергия.
Потенциалът за индивидуално развитие по сладката воля на Бог, за съживяване в душата на шанса да влезе в личен контакт с източника на нейното съществуване, това е Кришна, любимият на всички души.

Благодарим на Шрила Прабхупада за това, че ни даде толкова много яснотата по тази тема, в този стих.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

ИСТИНСКА САМОЛИЧНОСТ И ФАЛШИВИ ИДЕНТИФИКАЦИИ
Его означава “идентичност”, или “аза”, различен от света и останалите живи същества. С други думи, его означава „индивидуалност”. Фалшиво его означава погрешно идентифициране, идентификация с нещо, което не сме. Така че, егото е там, спор няма. Но ние трябва да знаем каква е истинската ни самоличност с цел да правим разлика между егото, действителния аз и фалшивото его или погрешната идентификация. Само тогава ще можем да се отървем от материалистичното, егоцентрично и лъжливо его.

Фалшиво или материалистично его е идентификацията с материята. То е много егоцентрично. Произходът на фалшивото его е желанието да притежаваме материални неща, за да им се наслаждаваме. По този начин започваме да се идентифицираме с материалните ценности и ставаме обусловени от трите форми на материалната природа, а именно добро, страст и невежество.

В това обусловено състояние борбата на живите същества за придобиване на материални ценности е много трудна, въпреки че, в интерес на истината, то не може да разреши реалните проблеми на живота: раждане, смърт, старост и болести. С тази грешна представа за егото, ние мислим, че сме продукт на материалната природа и затова преследваме илюзорната наслада на сетивата. Така погълнати в съзнанието за материята, не можем да разберем истинската си идентичност, положение и цел, и нямаме ясно знание за съществуването и природата на Бог.

Често пъти имперсоналните философи казват, че всичко е илюзия, всичко е едно, и искат да разтворят егото. Но ние не можем да се откажем от него, тъй като его значи, “идентичност”. Това, от което трябва да се откажем е фалшивото его, лъжливата идентификация с материята. Аз–ът не е илюзия, но материалната концепция за живота е илюзия.

Първата стъпка в процеса на осъзнаване на истинската ни идентичност, известен още като самореализация, е да разберем, че не сме това тяло. Тази информация незабавно поражда въпроси: „Тогава кои сме ние? Коя е нашата истинска идентичност?” Отговорът може да бъде намерен във ведическите писания, като Бхагавад Гита: ние сме духовни същности, души. Ние сме вечни, духовни същества. Но заради материалните си желания се раждаме в материалния свят и приемаме материално тяло. Бог ни дава свободна воля. Така че ние сме отговорни за действията си, и сами решаваме дали искаме да се свържем с вътрешната духовна енергия на Бог или с външната материална енергия.

За да пречистим материалистичното си съзнание, трябва да се отдадем на предано служене. Така се проявяват истинските качества на аз-а. Бхагавад Гита казва също, че трябва да приемем духовен учител, истински представител на Бог, който има опит в науката за себереализацията и който може да ни каже как да служим на Бог. Защото това е нещо, което нашето съзнание не може да разбере само. По този начин ще можем да се откажем от лъжливите си идентификации и ще започнем да виждаме истинската си същност, както и съответните ни задължения.

Така че виждате, себереализацията е истински научен процес. Заради дългата погрешна употреба на сетивата за сетивно удовлетворение, сме объркани от фалшиви идентификации като: моята страна, моята къща, моите пари, които ни карат да забравим вечната си връзка с Бог. Дори понякога хората мислят, че те самите са Бог. Разбира се, това е много приятно за фалшивото им его, тъй като виждат себе си като върха на цялото творение, незадължени да се прекланят пред никого. Но всъщност е лесно да се види, че това не може да е истина: ние не сме в състояние да поддържаме себе си, нито някой друг. По същество сме зависими от всяка ябълка и всяко зрънце ориз. Ние сме частици от Бога. Връзката ни с Бог е като тази на един баща и неговия син. Синът има същите качества като бащата, но те никога не могат да разменят своята идентичност.

Истинската същност на живите същества е вечна и изпълнена с радост и мъдрост. Никога не трябва да забравяме това. В този материален свят винаги има грижи и проблеми. Но ние не принадлежим на този свят, защото всичко тук е временно, докато ние сме вечни. Така че трябва да използваме тази възможност да се отърсим от лъжливите идентификации и да се заемем с любовно служене на Бога, като се обърнем към онези, които вече Му служат.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

КОНТРОЛ НАД УМА
Какво цели контролът над ума и как може да бъде постигнат?

Умът е непостоянен и лесно манипулируем. Хората знаят това и го използват, съзнателно или не. Например, те се обличат, за да изглеждат добре и да създават определено впечатление в съзнанието на други хора. Рекламните експерти го използват, за да накарат хората да купуват продукти, като изграждат определени представи и нагласи в човешкия ум. И магьосниците го използват за създаване на специфични илюзии в съзнанието на хората.

Умът постоянно ни внушава какво да правим, какво да постигаме, какво да желаем. Така, без контрол над ума, той винаги изскача с все повече и повече предложения и желания, като по този начин ние никога не сме задоволени. Ако не контролираме ума си, сме като затворници, привързани към този материален свят, преследващи временни удоволствия. Например понякога хората правят неща, които всъщност са неразумни, или купуват нещо без особено значение, не съзнавайки какво в действителност вършат.

Но как бихме могли да постигнем контрол над ума, за да се освободим от тази заплетена ситуация?

Бхагавад Гита казва, че умът е наш враг, ако е неконтролиран и наш най-добър приятел, ако го контролираме. Това е така, защото само чрез контрол над ума е възможно да се надхвърлят границите на материалното и да се постигне духовен напредък. Богатството, славата и сексуалните примамки са трите вида похот, които ни задържат в това материално състояние. Те са източникът на по-голяма част от проблемите, с които се сблъскваме в живота. Така че ако се стремим към този вид клопки без ограничения, умът е наш враг, но ако ги контролираме, умът ще бъде най–добрият ни приятел.

Някои хора, изглежда постигат контрол над ума си и по някакъв начин изглежда също имат някакъв контрол и над ума на другите, като магьосници. Тези мистични сили няма да ни помогнат да преодолеем материалните си недостатъци. Вместо това те служат на целта да увеличат желанията и фалшивото ни его още повече. Присъствието на авторитет в живота ни е това, което ни помага да контролираме ума. Умът търси посока. Защото природата на ума е променлива, докато авторитетът винаги остава в постоянната си позиция. Бог е върховният авторитет. Но в сегашното ни състояние не сме в тясна връзка с Бога. Ето защо трябва да намерим представител на Бог, духовен учител, като авторитет в живота ни. Духовният учител ще ни води към възвишен живот, защото той може да види нещата без вмешателството на ума и без егоистични подбуди. Ако не приемем доброжелателен авторитет, ще приемем лъжливи авторитети и ще останем объркани.

Шрила Прабхупада казва, че е възможно ума да се контролира, ако го ангажираме в предано служене. Ако се ентусиазираме за нещо, изведнъж умът започва да сътрудничи и не причинява повече неудобства. Подобно оживление може да настъпи, ако свържем ума и сърцето си с целта на нашето съществуване.

Умът иска да се занимава с нещо благочестиво. Той е щастлив, когато прави планове как да служи на Кришна. Но със сигурност човек лесно се разсейва от това състояние на съзнанието и започва да оправдава действията си, търсейки пречки у другите. Ето защо трябва да разберем механизма на ума.

Умът е част от финото ни материално тяло, което се състои от ум, интелект и фалшиво его. Но ние, нашата истинска същност, е различна. Душата е духовна същност. Така че служейки на желанията на тялото и ума, ние ставаме материално обусловени. Служейки на нуждите на душата, се освобождаваме от това объркване. Духовният учител ни показва как се прави това.

Голяма част от йога практиките се занимават с контрол над ума. Това не е лесно, но ако сърцето е завладяно, умът следва автоматично. Така че вдъхновението е много важна част от духовния живот.
Голяма помощ в контролирането на ума има повтарянето на мантри. Самата дума „мантра” се състои от две срички: „ман” и „тра”. „Ман” идва от „манах”, което означава ум, а „тра” идва от „трайате”, което значи освобождение. Така че предназначението на мантрите е да ни помогат да контролираме ума си.
Харе Кришна маха мантрата:

Харе Кришна, Харе Кришна
Кришна Кришна, Харе Харе
Харе Рама, Харе Рама
Рама Рама, Харе Харе

е наречена велика (маха) мантра, защото директно ни свързва с най–висшата платформа и автоматично ни помага да насочим ума си.

Преданото служене на Бог чрез служене към духовен учител е най-висша форма на контрол над ума. Този процес разкрива най-високата цел на живота ни.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

ПРАВИЛАТА НА ЛЮБОВТА
Ваишнавизмът, без съмнение, е придружен от толкова много закони и правила. Ведите, Хари Бхакти Виласа и Ваишнавският етикет са пълни с тях. Но в живота на Ваишнавите виждаме също, че правилата и законите трябва да се нарушават отново и отново от непреодолимото влияние на Ваишнавската любов и великодушие. Безброй са примерите, които доказват това: доброволният характер на Ваишнавските мисии; какво да кажем за такива организации, като „Вишва Ваишнава Радж Сабха” или „Сарасват Гаудийа Саммелан”, които не се ръководят от правила, а само от садху санга, киртана на Святото Име и любовта. Любов към Кришна и любов към братята Ваишнави, били те напреднали или начинаещи в своя прогрес. Любов означава също доверие. В една любяща връзка правилата са по–скоро притеснителни, отколкото насърчаващи израстването на любовта.

Правилата по отношение на гуру, ученици, посвещения, саннйас, препосвещения, садхана (духиовна практика) или садачара (правила за изпълнение на садхана) принадлежат на писанията, където са разяснени и се прилагат от Бхагавата личностите. Ако личности без реализации или някакви комитети дръзнат да обясняват тези правила, те най-вероятно ще убият вътрешния им смисъл, което няма да направи щастливи всички в семейството на Кришна съзнание.

Тези, които се опитват да доминират над други Ваишнави посредством правила, много бързо ще намерят себе си, заобиколени от хора, които се интересуват само от външните ползи, а не от Ваишнавската същност.

Нека ви дам примери за това.

  • Правилото гласи да не се слуша глас на жена. Шрила Свами Махараджа Прабхупада ежедневно караше всички преданоотдадени да слушат гласа на Йамуна деви, която пее „Брамха Самхита”.
  • Правилото гласи да не се общува с жени. Велики Ваишнави слушат отново и отново, когато реализирани посветени, като Джахнава Мата, Хемалата Тхакурани, Гангамата Госваммини и много, много други, изговорят Кришна катха.
  • Има много правила по отношение на посвещаването в различните мисии и относно проповядването в Кали йуга, но Панча Таттва отвори хранилището на любовта, за да разпространява същността й в изобилие.
  • Бог Гауранга направи родения мюсюлманин Харидас Тхакур, ачарйа на Святото Име.
  • Шрила Свами Махарадж Прабхупада един ден каза, че саннйаса посвещенията трябва да бъдат ограничени от правила, и няколко дни по-късно даде няколко посвещения в саннйаса, пренебрегвайки току–що наложените от него самия порядки.
  • Много посвещения в саннйаса бяха дадени и все още се дават при напълно изненедващи обстоятелства в почти всички Ваишнавски мисии, и не винаги резултатът е успешен.
  • Правилото гласи да не се дават тайните учения на Бхакти на непосветени, грешни хора. Шрила Свами Махарадж Прабхупада и много от неговите духовни братя, като Шрила Шридхар Махарадж, изпращат книгите си, за да бъдат разпространявани по летища и улици, независимо от това кой би ги получил, и дори с риск много от тези толкова свещени книги да бъдат хвърлени на боклука.
  • Правилото гласи да не се говорят лъжи, но за да защити своите преданоотдадени, дори върховният Бог понякога лъже или нарушава обещанията си.

Същността е, че само реализираните души знаят кога да не спазят правилата и законите и кога да ги следват. Това никога не може да се уреди със закон. Тъй като призивът на Бог Гауранга е за всички нас и тъй като сме чули този зов чрез някой от различните представители на божествената любов, носим еднаква отговорност да станем реализирани души. Това е възможно, като винаги поемаме върху главите си прахта на тези, които вече са събрали повече опит и духовен напредък от нас самите.

Моето предложение е, да търсим и отглеждаме искрени Ваишнавски приятелства и да видим какво, и кога е удобно да вършим заедно за нашата сампрадайа.

Опитите да се контролираме един друг не биха ни помогнали. Нито пък въвеждането на още правила и закони. Взаимните оскърбления при тайните срещи или още по–лошо, в писмена форма или по интернет, също. Лицемерието и дипломацията нямат място във Ваишнавската сангха.

Нека Ваишнавската любов винаги бъде прославена; пътят на любовта – свободен от препятствия, дори от благоговейните чувства към Ваикунтха. Нека великият дух на Шрила Бхактивинода Тхакур ни вдъхновява да постигнем почти невъзможното в епохата на Кали. А това е, да се откажем от гордостта и сектарианството и да танцуваме заедно в истинско щастие.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

КАК ДА РАЗКРИЕМ ИСТИНАТА?
„Просто се опитай да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай смирено и му служи. Себереализиралите се души могат да предават знания, защото те са видели истината.” Това твърдение ще намерим в Бхагавад Гита.

Стандартът за измерване на истината трябва да дойде от абсолютната равнина. Той трябва да дойде от плоскост, в която концепцията и практическата полза от истината е ясна. Само тогава ще бъде възможно да разберем критерия за това, кое е правилно и кое – погрешно. Гледната точка на обикновената, светска платформа няма да ни помогне. Сегашното ни състояние и телата ни не са съвършени. Сетивата ни са ограничени. Те не са достатъчни, за да възприемат неограничената, абсолютна истина.

Поведението на истинския търсач трябва да бъде: да се предаде на това знание. „Трябва да се отдам, защото искам нещо, което е по-висше от мен.” По този начин Бог може да бъде удовлетворен от опита ни и да ни се разкрие. Божественото откровение не е въпрос на изследователски търсения в този свят, ние би трябвало да имаме искрено сърце да служим.

Върховната Истина стои по–високо от всичко и е независима от всичко, с изключение на Себе Си. Ето защо нищо и никой не може да Го принуди да се разкрие. Само по безпричинната Си милост Той може да дойде и да ни се открие. Самият Бог казва: ”Всеки бива възнаграден според степента, в която се предава на Мен.”

Разкритата истина не се осланя на съображенията на повечето хора. Разкритата истина трябва да дойде от съвършената платформа. Само чрез вяра, искреност и преданост можем да доближим това по-високо ниво.

И така, близостта с духовен учител, смирените въпроси и служенето към него са трите квалификации за доближаване на истината с покорство, прямота и преданост.

Приближаването към духовния учител не трябва да бъде направно колебливо или случайно. Човек трябва да се обърне към духовен учител с чисто и честно сърце. Шрила Прабхупада казва: “без билет за връщане”.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

СЛУШАЙКИ СЪРЦЕТО
В коментар към друг въпрос казвате, че човек трябва да следва сърцето си…

гуру шастра садху ваикйа читете корийа аикйа

Първо трябва да се съобразим с гуру, шастра и садху, когато търсим отговори. И тогава, накрая – да послушаме сърцето си. Всички те трябва да произведат сходно решение. Едва тогава ще сте сигурни, че решението е много добро. Ако не можете да намерите хармония между разкритата истина и вашето разбиране, започнете търсенето си отново. Не действайте прибързано. Как е възможно сърцето ви да не се съгласи с истината, ако истината е единственото нещо, което е полезно за вас? Под ръководството на разкритата истина ще се научите да разбирате своето истинско сърце и ще бъдете защитени от това, да бъдете подведени от ума. Когато се съмнявате – не го правете. Молете се Бог да ви покаже как да се преборите със съмнението. И така, ако следвате този път, няма да имате причини да се оплаквате по–късно.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

ПЪЛНО ОТДАВАНЕ НА ШРИ КРИШНА
Какво ни спира от пълно отдаване на Кришна и как да го преодолеем?

Удовлетворението от собствената ни посредственост е нещото, което възпрепятства пълното ни предаване в лотосовите нозе на Бога. Ние трябва да останем ученици, смирени слуги на истината, тъй като качеството на нашето служене към Шри Кришна няма предел. Нарастването на качеството на нашето служене ще увеличи също и размера на служенето, което има да се извърши. Нашите егоистични интереси, съмнения и страхове спират пълното ни отдаване. Но самият Кришна обещава в Бхагават Гита, че не трябва да се страхуваме. Той ще ни защитава и ще ни дава всичко, от което имаме нужда. И Кришна ни показа пътя към Него: да приемем духовен учител, да му служим и да следваме неговите указания. Не можем да постигнем това сами, затова трябва да приемем помощ и ръководство от духовен учител, както и от Ваишнави. Това ще ни даде вяра да следваме духовния път с повече искреност.

Чистите преданоотдадени са напълно зависими от волята и милостта на Бог. Осемте стиха на „Шри Шри Шикшаштакам” на Бог Чаитанйа Махапрабху съдържат есенцията на отдаването на Кришна: да бъдеш смирен и толерантен, да почиташ останалите, но да не очакваш початания от другите, да не желаеш друго освен да служиш на Бог, да мантруваш Святите Имена на Бог с цялата дълбочина на сърцето си и да подчиниш себе си на Божията воля.

Пълно отдаване означава да се отдадеш с тяло, ум и думи. Бхагавад Гита казва, че умът ни може да бъде наш приятел, но също може да бъде и враг. Това зависи от контрола над ума. Ако не можем да контролираме ума си, ще бъдем под диктата на страстта, гнева, алчността и илюзията. Но когато надвием ума и когато сме в състояние да го контролираме, ще можем да приемем Върховната Божествена Личност, която е в сърцата ни. Съществуват девет вида предано служене, които ни помагат да се отдадем. Първите два са най–важни: да слушаш за славата на Бог и да говориш за славата на Бог, или да я възпяваш. Ежедневното слушане и мантруване на Святите Имена на Бога изчиства нашето съзнание.

Шрила Прабхупада пише в книгата „Учението на Бог Чаитанйа”, че съществуват шест основни насоки за отдаване.

Първата е, че човек трябва да приеме всичко, което е благоприятно за предано служене, и че трябва да е твърдо решен да изпълнява процеса. Втората е, че трябва да се откаже от всичко, което не е благоприятно за преданото служене, и да е готов да се откаже от всичко това. На трето място, човек трябва да бъдат убеден, че само Кришна може да го защити, и да има пълна вяра, че Бог ще му даде тази защита. Един имперсоналист счита, че неговата истинска същност е да бъде едно с Кришна, но един преданоотдаден не би разрушил идентичността си по този начин. Той живее с пълна вяра, че Кришна охотно ще го закриля във всяко отношение. На четвърто място, един преданоотдаден винаги трябва да приема Кришна като покровител. Тези, които се интересуват от плодовете на действията, като цяло очакват защита от полубогове, но преданият на Кришна не търси закрила от тях. Той е напълно убеден, че Кришна ще го предпази от всички неблагоприятни обстоятелства. Пето, един преданоотдаден винаги е наясно, че неговите желания не са независими; те не могат да бъдат изпълнени, освен ако Кришна не ги осъществи. На последно място, човек би трябвало винаги да мисли за себе си като за най-падналата между душите, така че Кришна да се погрижи за него. Такава отдадена душа трябва да се подслони на свято място като Вриндавана, Матхура, Дварака, Майапур и т.н. и да предаде себе си на Бог, казвайки: „Мой Господи, от днес аз съм Твой. Можеш да ме браниш или погубиш, Твоя е волята.”

Един чист преданоотдаден приема подслон при Кришна по този начин, и Кришна е толкова мил, че го приема и му дава всички видове закрила.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

ПРЯКО СЛУЖЕНЕ НА КРИШНА
Казва се, че не е добре да се служи на Кришна директно. Как следва да действа човек, който иска да служи пряко на Кришна?

Непосредствената служба към Бог е възможна само при чисто съзнание и по милостта на Кришна. Така че опитът да се служи на Бог директно, не се препоръчва като процес за пречистване на обусловеното ни съзнание. Ако се опитваме да служим на Бог пряко, може да успеем, но може и да се провалим. Затова за да се осигури служенето към Кришна, е необходимо да се служи на Неговите преданоотдадени, Ваишнавите, които Го представляват в този свят.

В един Ваишнава намираме знанието и любовта към Кришна, тъй като бидейки отдаден на Кришна, всичките му дейности са насочени към Кришна. Ето защо един преданоотдаден, или Ваишнава, е много скъп на Кришна. Затова най–добрият начин за служба към Бог е да приемем духовен учител и да се опитаме да му служим. Така служенето ни ще бъде свързано с ученическата последователност от Ваишнави (парампара) и по този начин ще достигне до Кришна.

Сам Бог казва: „Този, който предоставя служенето си пряко на Мен, не е Мой последовател. Този, който служи на Мой преданоотдаден, е Мой преданоотдаден.” Така че идеята да се служи на Кришна непосредствено и независимо от другите, означава да се игнорира инструкциията на Бог и да се игнорират Неговите преданоотдадени. Но последователите на Бога са Му много скъпи. Кришна не е евтин и не можем да Го принудим да приеме нашето служене. Ако искаме да служим на Кришна, трябва да вземем под внимание преданоотдадените Му.

Да се приеме духовен учител за принцип в живота и да се служи на него и на преданоотдадените, е основно правило в духовния живот, защото ако приемем преданите на Бога като по-висши от себе си, ще можем също да приемем, че пред Бог сме малки и незначителни. Ето защо в съзнанието ни Кришна и Ваишнавите винаги трябва да продължават да танцуват.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

РАЗПОРЕДБИТЕ НА КРИШНА, ТРИКОВЕТЕ НА МАЙА
Каква е разликата между разпоредбите на Кришна и триковете на Майа?

Всъщност всичко е дело на Кришна, тъй като Майа също е една от Неговите енергии. Бог не създава специфична ситуация за никое живо същество. Но объркани от материалната енергия и желанието да властват над Майа, живите същества развиват желания за специфични условия на живот. Ето как започва веригата на действие – противодействие, наречена карма.

На всички дживи, или души, е дадено правото да имат желания според свободната им воля. И Бог, разположен в сърцето на всеки, им позволява да осъществят тези стремежи. Но Бог никога не е отговорен за кармата им, или за действието и противодействието, резултат от ситуациите, към които се стремим. Бог е неутрален към всеки и не желае да постъпваш егоистично, но ако настояваш, Той ще ти позволи да действаш по избрания от теб начин. Затова в Бхагават Гита се казва (4.11), че всеки бива възнаграден според заслугите си.

По своята същност ние сме вечни слуги. Но от нас зависи дали ще служим на Кришна или на Майа. Кришна не си служи с измама. И не е възможно да измамиш Бог, защото Той е вездесъщ и всемогъщ. Но ако се опиташ да Го измамиш, например, ако дадеш дума и не я спазиш, тогава Неговата енергия, наречена Майа, ще направи така, че ти да бъдеш излъганият накрая.

Така че да се говори за аранжимент на Кришна или хитростта на Майа, е възможно само ако виждате нещата във връзка с Кришна, ако сте поне малко Кришна осъзнати. Дори Бог бидейки неутрален към всеки, Той полага специални грижи и дава вдъхновение на тези, които желаят да живеят с Него, и премахва влиянието на Майа от тях.

Преданоотдадените, които искат да се измъкнат от илюзията, Майа понякога подлага на специални изпитания и трикове, за да е сигурно, че наистина предпочитат Кришна пред материалното богатство и сетивната наслада. Но в повечето случаи Майа не трябва да ни изпитва твърде много, защото сме така объркани от нейния разкош, че не искаме да избягаме от ноктите й, а бързо се задоволяваме от посредствеността си и не полагаме усилия за постоянен духовен напредък.

Освен ако не сме искрени в желанието си да станем преданоотдадени, не ще можем да избегнем Майа. Трябва да разберем, че всичко около нас е съвършено. Трябва да спрем да се оплакваме за всички неща, които не пасват на личната ни концепция, и да се изправим пред реалността, приемайки нещата такива, каквито са. Защото начинът, по който светът съществува, е възможно най-добрият.

Очевидно е, че дори триковете и тестовете на Майа са също в наша полза. Те са тук, за да ни помогнат да постигнем напредък по пътя, за да пречистим съзнанието си и маантруваме Святите Имена на Бог без оскърбления.

А разпоредбите на Кришна, те всички са добри. Те са на абсолютна платформа. Така че дори очевидно да се различават от личното ни разбиране за “добро”, те са благоприятни. Кришна е безпристрастният вечен доброжелател. Той желае добра връзка с всички свои вечни деца. Така че не трябва да се тревожим за резултатите. Нека Кришна отговаря за тази част. Ако просто отдадем себе си в служба на Кришна и духовния учител и повтаряме Святите Имена на Бог, ще бъдем щастливи и животът ни ще е успешен.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

СЛУЖЕНЕ НА ШРИМАТИ РАДХАРАНИ
В нашата линия трябва да се опитваме да реализираме служене към Шримати Радхика. Знаем, че Тя символизира любовния потенциал на Кришна. Как да изпълняваме служене към Нея в своето ежедневие? Какво означава това служене за мен, който не съм толкова извисена реализирана душа?

Същността е да приемем духовен учител и да му служим без мотиви и без прекъсване. В Брахма-самхита се казва, че Бог не може да бъде намерен като се стане велик учен, но може лесно да бъде доближен посредством Неговите чисти преданоотдадени.

Гуру винаги се счита за приближен на Шримати Радхарани. Така че удовлетворявайки духовния учител, той би могъл да даде препоръките си на Шримати Радхарани, която наричат още Мадан–Мохан Мохини, или тази, която очарова Този, който омагьосва Купидон. А Шримати Радхарани може да предаде препоръката на Шри Кришна, който тогава да приеме служенето на преданоотдадения.

Духовният живот изцяло се отнася за поемането на отговорност и отдаването на истински духовен учител. То е както го описва Бхагавад Гита: Арджуна трябва да поеме отговорност и да изпълни своя дълг без привързаност, и той напълно се отдава на Шри Кришна, който приема за свой духовен учител.

Мантрувайки Святите Имена на Бог с цяло сърце и молейки да се превърнем в инструмент на любовта на Шри Кришна и Шримати Радхарани ще ставаме все повече и повече осъзнати за великата възможност на този човешки живот – да навлезем в служенето на преданоотдадените на Бог.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

СЛУЖЕНЕ НА ДУХОВНИЯ УЧИТЕЛ
Защо трябва да служим в проектите на гуру?

От момента на раждането си човек действа в свой личен интерес. Първо, цялото внимание се отделя на корема, устата, която суче, и езика. След това материалното съзнание се събужда и всички усилия са насочват към задоволяване на тялото. Впоследствие детето развива жаждата да изследва посредством ума си. То иска да задоволи заложбите като наблюдател и човек, който взема решения,
и да се наслаждава на ограничената си независимост. След това се опитва да намери отговор за причината на всичко. Материалното познание е нищо за него, то иска да узнае истината, вечното знание и блаженство.

Това води душата до вратите на любовта. Сега трябва да открием какъв е този свят и дали може да ни предложи нещо, което да ни помогне да се свържем със и да влезем във вечния свят на любовта.
Тогава можем да открием, че наистина съществуват представители на света на любовта в този свят. Това са души, посветили напълно съществуването си на света на любовта. Те се стремят да се превърнат в инструмент на Бога на Любовта. Това, което правят, позволява на другите души да се свържат с общата кауза на сладката воля на Божията всеблагославяща милост.

Техните проекти са за благото на всички. Само това може да промени съзнанието ни завинаги. Безкористно служене. Спонтанната преданост, любов и служене представляват пътя и целта. Дали един проект на едно духовно лице или една мисия е действително свързан със земята на любовта и Бога на любовта, зависи от неговата действителна връзка. Единствено Господ познава тази връзка перфектно. Това е причината, поради която само откровената молитва и милостта на Бог могат да ни доведат до правилните хора.

Но в историята това се е доказвало от много учители и техните завети, така че има надежда за всички нас. Вътрешният Гуру и водач на всички души ще ни помогне да се свържем с Неговия подслон. Дайал Нитай.
НАГОРЕ ↑
[divider /]

ЗНАЧЕНИЕ НА МАХА МАНТРАТА
Шрила Прабхупада обяснява смисъла на Харе Кришна маха мантрата по следния начин: Маха мантрата се състои от три думи – „Харе”, „Кришна” и „Рама”. Първата дума е “Харе”, която е форма на “Хара”, духовната енергия, или вътрешния потенциал на Върховния Бог Шри Кришна, Шримати Радхарани. Така първо се обръщаме към вътрешната сила на Кришна, подслон за всеки преданоотдаден.

Втората дума е Кришна. Кришна е самият Върховен Бог. Кришна е санскритска дума и означава „всепривличащият”. И третата дума е Рама. За да я обясни, Шрила Прабхупада ни разказа историята на двама саннйаси, които се карали за смисъла на Рама в маха мантрата. Единият казал, че Рама означава Шри Баларама, а другият твърдял, че под Рама трябва да се разбира Бог Рамачандра. Кой от двамата е прав? Всъщност и двамата, защото няма разлика между Шри Баларама и Бог Рама според учението на Брахма Мадхва Гаудийа Ваишнава – Сампрадая. Кришна е първичната индивидуалност на Божествената Същност и всичко води началото си от Него.

Рама се превежда като безгранично щастие и радост. Неограничено щастие е духовното щастие. И така, Рама означава безкрайна радост и неограничено щастие чрез духовен живот. Кришна означава пълна наслада и да се живее духовен живот също е пълна наслада. Комбинирани, двете думи дават значението на Бог. Бог е всепривличащ и изпълнен с върховна наслада. Ако тези две характеристики не съществуваха у Бог, нямаше да е възможно да бъдем удовлетвотени от Него. Как някой може да е Бог, без да бъде притегателен за всяко едно живо същество и без да е пълен с наслада? Не е възможно.

Така че да се мантруват тези три думи “Харе”, “Кришна” и “Рама” не е сектантски процес. Някой може и да мисли, че това са индуски имена или някакъв друг език, но това не е от значение. Всъщност Чаитанйа Махапрабху казва, че можете да мантрувате което и да е истинско име на Бог и че няма никакви бързи правила и предписания как да се възпяват имената на Бог. Дали сме християни, хиндуисти или някакви други не е от първостепенно значение. От значение е да се повтарят имената на Бог, за да развием любовта си към Него. Това е същността на указанията на Кришна съзнание: да развиваме любов към Бог. И това е съвършенството на живота.

Така че тази маха мантра,

Харе Кришна Харе Кришна
Кришна Кришна Харе Харе
Харе Рама Харе Рама
Рама Рама Харе Харе

е молитва за това да бъдем ангажирани в духовен живот, в служене на Бог. „Господи мой, безпределно примамлив и извор на всяка наслада, о, духовна сила на Бога; моля Те, позволи ми да Ти служа с любов.”
НАГОРЕ ↑
[divider /]

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА КАРМАТА ВЪРХУ ПРЕДАНОТО СЛУЖЕНЕ
Животът ни се определя от нашата карма, нали? Означава ли това, че кармата засяга и преданото служене?

Да служиш е живот. Да страдаш е карма.

Животът е едно продължително пътуване, така че през цялото време ще се натъкваме на нектар и на бедствия. Това можем също да видим и почувстваме и в нашето духовно семейство. То е част от нашия живот, част от нашата карма. Само духовното служение не е карма. То е милостива намеса в живота ни. Карма на преданото служене не съществува. Преданото служене е свободно решение на душата, което тя взема за Абсолюта. Решението да бъдеш признателен, състрадателен и да станеш вечен слуга на Господ. Или по думите на Шрила Шридхара Махараджа: „Любовното предно служене не е труд. То се изгражда от силния копнеж на душата.”

Шрила Бхактивинода Тхакур е казал: „Свободата е най–големият подарък.” Свободата да се посветиш на истината, да дадеш сърцето си на другите и да използваш енергията си, за да им служиш.

А в Бхагавад Гита (18.66) Кришна казва:

сарва – дхарман паритйаджйа
мам екам шаранам враджа
ахам твам сарва – папебхйа
мокшайиашйами ма сучах

„Изостави всички различни религии и посто Ми се отдай. Аз ще те избавя от всички греховни реакции. Не се страхувай.” Така Той лично ни дава увереност, че ще ни защити и освободи от всяка карма. Ние просто трябва да Му отдадем себе си в предано служене.

Но не трябва да очакваме живот без противоречия. Трябва да посрещаме конфликтите и да ги преодоляваме, за да напредваме. Това е нещо, което преданоотдадените понякога пренебрегват. Както самият факт, че да имаш материално тяло означава да остаряваш
и да се разболяваш. Или пък фактът, че да имаш ум означава да имаш планове. Само трансцеденталната любов, искреното желание да се измъкнем от Майа и полагането на старание за духовния учител и Кришна съзнание нямат нищо общо с материалната карма.

Това е поканата на Бхагавад Гита. Кришна говори за предписани задължения и за лични, изпълнени с любов покани. Но Той никога не споменава, че мисленето за Него и ставането на Негов преданоотдаден са предписани задължения. Това са поверителни откровения за тези, които са Му много скъпи.

Ако поемем по духовния път, ще трябва да се изправим срещу мъченията на този грешен свят около нас, срещу незрелите действия на младите бхакти или на други хора близо до нас, и срещу дейностите на нашата карма, която не спира да ражда плодовете си у нас. Но не трябва да забравяме: Кришна прави така, че кармата се проявява в изпитания, които са от полза за духовното ни израстване.
НАГОРЕ ↑