Послание от Парамадвейти Свами:

Скъпи предано отдадени от семейството на Вринда,

Днес съм безкрайно щастлив – толкова се радвам, че този ден ще влезе в историята. Преди много време, в началото на нашето семейство Вринда, се чувствах много претоварен със служенето по установяване на мисията ни в Южна Америка. Тогава моят прекрасен духовен брат Атулананда Дас ме покани в Чили и ме подкрепяше непрестанно с такава отдаденост, че ще му остана вечен длъжник. Когато за първи път се заговори и хората започнаха да искат той да стане духовен учител, аз попитах Шридхар Махарадж какво мисли за това един грихаста да дава посвещения. Той каза, че нито обикновените грихасти, нито обикновените саняси трябва да си мислят, че могат просто така да дават посвещения. Посвещението е много благородно нещо, но то е и риск, които поема даващият го.

Това ме накара да мисля, че да, един невероятен, необикновен грихаста като него може да дава посвещения – историята помни такива случаи. Когато се върнах в Чили, Гурудева Атулананда започна също да дава посвещения и пое голяма част от служенето на семейството Вринда. Това продължава вече толкова години и в толкова различни страни, особено на онези места, на които аз не мога да ходя толкова често. Това е нещо много красиво.

По това време аз давах второ посвещение на брахмачарите, за да могат те да имат контакт със саняси. Но такова беше желанието на Кришна и на Гурудева Атулананда. Видяно през моите очи, той винаги е бил много отречен и неговата огромна ерудиция, неговите познания, отдаденост, поезията му, неговата безкрайна милост и любов към преданоотданите, не-сектантското му поведение, ентусиазмът и киртанът му, който няма равен – всичко това го превърна в звездата на семейството Вринда. И аз се радвам на това със същото щастие, с което се радват и всички останали.

Сега, след като Кришна взе в своята компания обичната му съпруга, Сарва  Канти деви, можем да представим новината с цялата си радост и цялата милост на Шрила Прабхупад, Шрила Шридхар Махарадж, Шрила Бхакти Прамод Пури Махарадж. Новината за един исторически саняс, какъвто, мисля не е имало досега. Гурудев Атулананда вече има толкова много ученици и се радва на такова огромно уважение в цяла Латинска Америка, че приемайки светия саняс, това наистина се превръща в един огромен празник. Каним всички да участват и да присъстват, ако могат, на празненството на 12 октомври за предаване на дрехата на отречения, или за втората част – предаването на духовното име. Гурудев Атулананда ми каза, че иска да го направи като подарък за рождения ми ден и със сигурност мога да кажа, че това е най-хубавият подарък, който някога съм получавал! Каня всички бхакти да дойдат на церемонията, ако могат. А за тези, които не могат, ще го предаваме директно.. Този празник всяка година го празнуваме, а тази аз ще се насладя на възможността да споделя и изживея заедно с вас тази голяма радост. Пожелавам на всички да сте добре – здрави, щастливи, и в процеса на Кришна съзнание.

Саняс означава всичко за Кришна, нищо на мен. Едно много сурово обещание, може да се нарече гражданско самоубийство, защото санясът не живее за материалния свят – той живее само за Кришна. А Гурудева Атулананда и примерът му действително са най-добрият подарък за нас.  Представям си усмивката на Шрила Прабхупад, там, някъде в духовния свят, от новината, че един негов скъп ученик от Латинска Америка, толкова отличен в преданото служене, сега влиза в следващото ниво – светия орден на саняси.

Така че стягайте си куфарите, качвайте се на самолета, взимайте подаръци и идвайте на празненството! Празнуваме отричането от материалния свят, за да влезем в контакт с Кришна и да станем негови отдадени слуги.

Това исках да ви споделя тези дни. Нека Кришна ви благослови!

Харе Кришна!

Програма на маха мелата и церемонията по приемане саняс:

https://www.facebook.com/events/522233831274869/permalink/522376201260632/